Ако някога имате възможност да се разходите до Априлци, не пропускайте да посетите неговите забележителности.

 - 34-метров кръст 

"Ако всеки, който има в повече средства, направи по някоя добрина за града си, за селото си, за хората, тогава със сигурност и светът около нас би изглеждал другояче".
Казват, че хубавите работи ставали с пари! Така е, казва и Стефан Вълев, но хубавите работи стават най-вече със сърце, добри идеи и воля да ги реализираш.

По случай 130-годишнината от Априлското въстание и 30-годишнината откакто Априлци е град - вдигнал величествен кръст на един от хълмовете наоколо. Всичко се случило спонтанно. Поканили го на събранието на гражданския комитет за честванията на годишнините. Обсъждали в детайли как да ознаменуват юбилея. Тогава Стефан Вълев решил да направи голям кръст в памет на загиналите за свободата на България. Всички приветствали идеята му, но както сам казва, комай помощта била дотам. Явно Стефан не е от хората, които лесно се отказват. Пък и поривът да помага на другите, да прави хубавини, му е в кръвта.

- Църквата "Св. Петка Параскева"

Спомените за възникването на църквата се преплитат с легендите, но едно е безспорно - през 1814 година новоселчани могат да се черкуват в просторен, скрит в земята и далеч от погледа на иновереца православен храм. Предстоятел за направата му става чорбаджията-кмет Цочо Сомлев. Според едни това е благодарение на доброто отношение към ханъмите на ловешките първенци, приютени в селото по време на превземането на Ловеч през 1811 година от войските на ген. Сен-При.

Другата легенда е свързана с избор на севлиевски аянин и намесата на кмета Цочо Сомлев. Неговата дума се оказала решаваща и в знак на благодарност избраникът решава да му подари Беглешките ливади. Родолюбивото чувство взема връх над материалното благополучие и вместо земя, дядо Цочо Московеца поисква да построи църква на платото над р. Кална. Разрешават му, но при едно условие - да бъде малка и ниска, вкопана в земята, "да не възбужда омразата на турците". Явяват се и подготвени свещенници, добили образование в Киев и Кишинев. Монасите Геронтий и Доротей даряват първите черковни книги. Църквата е "трикорабна", почти напълно вкопана в земята. Има мъжко и женско отделение, в които се влиза през отделни врати. Частично преустроена е през 1845-1850 година и основно след чирпанското земетресение от 1930г. Твърде малко е останало запазено от нея. Липсват стенописи, част от иконите са унищожени, други съхранени при не най-благоприятните условия в храм-паметника "Св. Георги Победоносец", разпръснати и частично разрушени са част от големите каменни свещници. Липсват и двата капитела с каменна пластика в наличност до 1984 година.

  След Освобождението на България признателните новоселци решават да издигнат храм-паметник в чест на падналите за свободата от този край през Априлското въстание. За тази цел държавата отпуска 15 000 златни лева. През 1896г. е направена първата копка и е положен основният камък на храма. Негов архитект е Никола К. Дренски от Плевен, а главен майстор е Кънчо Дренев от Трявна. Поради недостиг на средства строителството продължава 10 години.

Храмът е кръстообразен, симетричен и еднокуполен. Дълъг е 25м, широк е 15м и висок 15м. Постройката има величествен вид. Иконописецът Рачо Тихолов от Габрово изографисва храм-паметника, чийто символи са големите каменни кръстове на покрива. Владишкият трон и царските двери са дело на новоселски резбари. Храм-паметникът “Св.Георги Победоносец” е осветен на 23 април 1904 от Скопския епископ Максим. Основен ремонт и ново изографисване на храма се извършва през 1976 във връзка със 100 годишнината от Априлското въстание в Ново Село.

- Девически Манастир "Св. Троица"

Недалеч от старата църква, на другия бряг на р. Кална се намира девическия манастир “Св. Троица”. Инициативата за изграждането му е на новоселеца Петър Йончев. Преданието разказва, че той обрекъл малката си дъщеря за послушница в манастир. Още като дете я изпратил някъде към Калофер. Но тъгата за родното място била голяма и затова решил да организира изграждането на девически манастир, та тук, в него, да прибере дъщеря си.
Манастирът добил известност далече зад пределите на котловината. Много от монахините му били пламенни родолюбки. Има сведения, че дяконът Левски е посещавал манастира и е посветил някои от монахините в революционното дело. Манастирът е играл активна роля и по време на Априлското въстание. Тук са се шили дрехи, а по време на сраженията в магерницата се е приготвяла храна и се е пекъл хляб за въстаниците. При разгрома на въстанието манастирът е разрушен. Църквата била ограбена, сградите – подпалени, а 11 от монахините, които не успели да избягат, били убити.

Сега в манастирската обител е тихо. Шумят само огромните борови дървета, израснали край четирите страни на сградата. Наоколо има обширен двор, заграден с висока каменна стена, потънал в зеленина и овошки. В средата на двора се издига покрива на дълбок бунар. Близо до него шурти мраморна чешма. Покрай оградните стени са разположени няколко помощни манастирски сгради. В дъното на двора има малка костница, където постоянно гори кандило, напомнящо за миналото, изпълнено с толкова трагичен героизъм. За да добием по-пълна представа за Априлското въстание в този край, трябва да посетим музейната сбирка, която се помещава в новата модерна сграда на “Дома паметник” на новоселското въстание. Тук можем да разгледаме много писмени документи и вещи, разказващи за героизма на населението от района.

Пешеходен туризъм

В Априлци наистина ще откриете очарованието на пешеходния туризъм, защото имено тук можете да посетите най-дивните гори и била на средна Стара планина. Пет живописни екопътеки - екстремна, конна и пешеходни, ще разкрият пред очите Ви прелестите на прочутото Видимско пръскало, околностите на хижа “Плевен”, връх “Ботев” и още куп изненади. Героичното минало на това свято за България място, ще Ви разкаже една интересна легенда за магнетичния връх Русалка, все още популярен като Марагидик.