© World Guide ®

Занаяти

Българската история се съхранява не само в множеството архитектури и исторически паметници, но и в традиционните художествени занаяти, някои от които практикувани и до днес. Образци от дърворезбарството, тъкачеството, ковачеството, медникарството, оръжейничеството са запазени във всички етнографски музеи във страната. Тези древни обичаи и занаяти ще преоткриете най-вече в българското село, където ще ви предложат български уют и гостоприемство, а сръчни майстори-занаятчии ще ви покажат на живо уменията си. Всяка географска област в страната се характеризира със свои традиционни занаяти, което я прави неповторима и уникална. Центрове на оръжейното изкуство са Габрово, Панагюрище, Казънлък. Ценни образци на дърворезбарството има във Велико Търново, Пловдив, Трявна. Грънчарството е друг старинен занаят, развиващ се от дълбока древност по нашите земи. Чипровският край е меката на българското килимарство.

Българската кухня

Българските плодове и зеленчуци имат специфичен вкус и аромат. По своите хранителни и вкусови качества те са без конкуренция. Много от българските продукти и ястия са известни по света. Нашата кухня и напитки имат свои почитатели и сред най-изисканите гастрономи и дегустатори. Българското кисело мляко е индустрия, а червената печена чушка - атракция. Човек, хапнал българска ябълка, разбира защо Ева е била изкусена с този плод. Шопската салата, вкусна и леко пикантна на вкус е запазена българска марка. Тараторът е друго велико българско ястие, пълен господар на нашата лятна трапеза. Българското бяло саламурено сирене е ястие, което е естествен завършек на всяка българска трапеза. Всяко българско ястие е свързано с мит, вярване или обред. То е част от приказката, наречена българска кухня.

Народни носии

Традиционното българско народно облекло е неотменна част от живота на българите-делничен и празничен. То е преди всичко дело на домашното производство - на женския усет и творчество, на умението на жената да плете и тъче платно и тъкани дрехи, основно нейно занимание по онова време. Везаната украса допринася за своеобразието и самобитността на народните носии. Традиционно българско облекло е българската носия.
Текстилните материали, които са използвани за изработка на тъканите за нея са ленът, конопът, вълната, коприната и памукът, който навлиза масово в домашното тъкачество през втората половина на 19 век. Кожата заема сравнително ограничено място - за калпака, ногавиците, цървулите, отличава главно мъжкия костюм, разпространен във високите планински области.

Кукерски игри

Кукерските игри са традиционен български обичай за прогонване на злите сили, празнуващ се по различно време в различните географски области на страната. Този факт определя и тяхното голямо разнообразие. Специфична типизация имат маските в Казанлъшкия район. Високата качулка, направена с дървена конструкция, в задната част е покрита с ярешка кожа в кафяво или бозаво, а предната част е от червено или черно сукно с многослойна апликация от разноцветен вълнен плат, който оформя лицето. На върха има кукла, която в древността е била от парцали, а в по-ново време е пазарска и обикновено направена като булка. Съчетанието на кожа и кукла са неотменни компоненти на гуглата от този район. Кукерските маски в област Ямбол са високи, многоъгълни, осеяни с огледалца и лъскави ефекти, пропъстрени с яркоцветни помпони, пискюли и дантели. Костюмите в Югоизточна България са леки, пъстроцветни и зооморфният им характер се долавя само от специалиста- етнограф.

Обичаи

Народните обичаи и празници в бита на нашия народ са неотменна част от неговата култура. Те предават историческия опит на поколенията. Носят своята богата символика, която кара човека от дете да заживее с техните достойнства, да бъде носител и продължител на народните традиции, да прибавя нови образци за обогатяването на народното изкуство. Народните обичаи са придружени от богато облекло и разнообразни реквизити с голяма художествена стойност. В тях са събрани песни, танци, благословии, приложни изкуства. Този синкретичен характер на народните обичаи е водещо начало за комплексното възприемане на българската народна култура. В страндажнския край е съхранен и древният обред "нестинарство" - игра върху жива жарава на нестинарки на празника на Св.Св. Константин и Елена.