© World Guide ®

Коледа

На Бъдни вечер (24 декември) важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея - нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слага се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия - всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колакът от Игнажден.
Коледа (25 декември). В полунощ по къщите тръгват групите на ергените-коледари. Преди това коледарите, наричани още “коледарци”, са се събрали в дома на своя водач - “станеник”. Всички са облечени в празнични премени, на калпаците им са забодени коледарски китки, а в ръцете си носят “шарени тояги”. Началото на обиколката им по къщите се оповестява с пушечен гърмеж.

Великден

Датата на този най-голям и тържествен православен празник се определя всяка година съобразно лунния календар. Великден зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие. В евангелските текстове често се споменава, че приживе Иисус Христос нееднократно предсказва разпъването си на кръста и Възкресението си след три дни. И когато на третия ден след погребението Му Мария Магдалена отива с други жени в гробницата, за да намаже тялото на Иисус с благовонни масла, каквато е била древноюдейската традиция, намира гробницата празна. Приготовленията за празника протичат през цялата предходна седмица. Червените великденски яйца се боядисват обикновено на Велики Четвъртък или на Разпети Петък. С първото, боядисано в червено яйце най-възрастната жена в къщата чертае кръстен знак по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. Това яйце се слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка. Великден се празнува в продължение на четири дни.

Цветница

Цветница се празнува в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветена е на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Затова на този ден всички отиват на празничната църковна литургия с върбови клонки, китки от здравец и други пролетни цветя. След като свещеникът освети върбовите венчета, те се отнасят вкъщи и се поставят пред домашната икона. С тях жените баят против уроки и болести. Често когато през летните месеци загърми и завали град, те изнасят върбовите венчета на двора и изричайки магически заклинания, гледат през тях облака, за да се разнесе той надалеч.

Лазаровден

Православната Християнска Църква посвещава този ден на Лазар, когото Иисус Христос възкресил на четвъртия ден след погребението му в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Нашият народ нарича празника "Лазар", "Лазарица" или "Лазарова събота". В празничния календар той има подвижна дата. Заема винаги съботата, една седмица преди Великден. Характеризира се с няколко особено интересни и старинни по своя произход момински обичая - лазаруване, кумичене и боенек. На самия Лазаровден рано сутринта, пременени в нови и чисти момински носии, закичени с венци и свежи китки по главите, лазарките тръгват на групи да обикалят селските домове. През цялото време те пеят празнични обредни песни, като изпълняват и своя ритуален танц, наричан най-често "боенек".

Гергьовден

Гергъовден е един от големите християнски празници на българите, който поставя началото на новата трудова година. В наши дни се чества като Ден на овчаря, защото според народните представи св. Георги е покровител на пастирите. В народните песни за него се пее с любов и уважение, а самият светец се окачествява като “хубав”, “зелен” и “милен”. Още в ранно утро на празника жените и децата събират свежи цветя по поляните и кичат с тях вратите и прозорците на къщите си. В менче пускат пари и здравец, за да са млечни овцете. Събират роса от тревите и се мият с нея за здраве. Стопаните отиват с шарен колак при кошарите и издояват първото мляко. На този ден празнуват всички българи, носещи името Георги. Св.Георги е покровител и на Българската армия. Гергьовден е техен професионален празник.

Баба Марта

Март месец е единственият женски месец и негов най- ярък знак е мартеницата, символизираща пробуждането и култа към слънцето. Това е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Белият цвят първоначално символизира мъжкото начало, силата, светлината. Червеното е женското начало, здраве, то е знак на кръвта, на зачеването и раждането. Трябва да си припомним, че първоначално женските сватбени носии са червени. Празникът се казва баба Марта и се празнува на 1 март. Мартеницата е талисман против злите сили и окичването с мартеница е един магически ритуален акт. Усуканият бял и червен вълнен конец запазват човека чрез механизмите на контактната магия.

Нестинарство

Нестинарството е български обичай, в който основен обреден елемент е играта по огън. Изпълнява се в някои села между Странджа и Черно море на празника Свети Свети Константин и Елена. В празненството се включва цялото селище, ала в обредната игра - само призваните - нестинарите. Те се смятат избраници на светеца-патрон на празника, виждат неговия образ, "чуват" гласа му, духът на светеца се вселява в тях, "прихваща ги", от негово име те виждат в бъдещето, откриват тайни, съветват, мъмрят. Нестинари са мъже и жени на различна възраст, но от един род и умението им се предава по наследство на синове и дъщери. "Столнина" на нестинарите е малък параклис в къщата на главната нестинарка. В центъра на иконостаса, обърнат на изток, са поставени иконите на Св. Константин и Св. Елена, а край тях стоят иконите на Богородица, Св. Георги, Св. Пантелеймон, Божигробски щампи и червени кърпи с изписано на тях слънце.