© World Guide ®

Чипровци

В Чипровци килимарството е традиционен занаят, който се предава по наследство и се пази като реликва. Той е не само препитание на хората от този край, но и тяхна съдба. Чипровските килими са уникални произведения на килимарското изкуство, те се тъкат ръчно и само от естествени влакна. Багрилата, с които се оцветяват, се получават от природата - растения, билки, дървета, треви. Орнаментите, които чипровските килимарки използват и до днес, са с древен произход. Това са предимно геометрични фигури - ромбове, триъгълници с вплетени цветя, растения, животински композиции. Цветовата гама е съчетание на студени и топли цветове-кафяво, масленозелено, бежово, аленочервено, черно и бяло. Чипровските килими са великолепни произведения на изкуството, които показват безпогрешния усет за баланс и хармония на цветовете на тъкачките.

Родопа планина

Дивната природа на Родопа планина е пъстра като родопските халища. Тя е съхранила старите традиции и широтата на българската душевност. В родопския край занаяти като медникарство, тъкачество, дърворезбарство, кожухарство са били не само основен поминък на родопчани, но и истинско художествено изкуство. Тук занаятчиите ваят с голямо умение и сръчност своите произведения. Традиционен занаят за жените в този край е тъкачеството. И днес можете да видите някоя от тях да работи на своя дървен стан поредния образец на това изящно изкуство, как умело съчетава цветовата хармония, използвайки богатата цветова гама, взета направо от пъстрата родопска природа. Извори на красота, вдъхновено майсторство и душевна топлота са произведенията на майсторите-медникари. Родопското цветоусещане, артистичната виртуозност, усетът към композициите са отличителна черта на майсторството на родопчани.

Оръжейничество

Оръжейничеството по българските земи има многовековни традиции. Сведенията за многохилядната българска кавалерия и за внушителните приготовления на цар Симеон за похода срещу Константинопол и за разгрома на най-силната на времето си армия - Византийската, показва значително развитото оръжейничество в пределите на Първата и Втората българска държава. Масовото производство на оръжие довежда до стандартизация на производството. Затова пък българските майстори занаятчии се занимавали с персонална изработка на оръжие, съобразявайки се с естетическия вкус и възможностите на купувача. При украсата се използват редица златарски техники - изковаване, отливане, инкрустация, апликация, филигран, монтиране на скъпоценни и полускъпоценни камъни, позлатяване. Оръжейничеството е необикновен занаят, мъжки занаят, занаят за гордост и достойнсво. Освен Сливен оръжейни центрове са Габрово, Никопол, София, Казанлък, Панагюрище, Враца и Видин.

Дърворезбарство

Високият професионализъм на българския майстор, апотеоз на духа през Възраждането, носят дърворезбарите. Един от най-старите резбарски паметници, запазени от времето на Втората българска държава са вратите на Хрельовата кула от църквата "Св. Петка" във Велико Търново, олтарът на църквата в село Боженци. Основен елемент на тези паметници е плетеницата. Възникват школи: Атонската, Дебърската, Тревненската и Самоковската. Плетеницата отстъпва и се заменя с мотиви, в които доминират растителните елементи, птици, човешки фигури, фантастични същества. Неръкотворни паметници от тези школи са съхранени в църквите "Св. Никола" в София, "Св. Марина" в Пловдив, "Св. Архангел" в Трявна, църквите в Банско, Рилския и Бачковския манастир. Майсторското длето, което през Възраждането е дълбало иконостаси и тронове, царски и болярски олтарни двери и малки домашни тавани, днес по-често се използва за изработка на тематични и декоративни пана.

Грънчарство

Грънчарството се е зародило още в зората на човечеството. То се развива от най-дълбока древност и по българските земи, като подпомага човека в неговото оцеляване. Според данни от археологически разкопки още в началото на новожелязната епоха траките са познавали крачното грънчарско колело. Забележително явление в историята на керамиката е рисуваната преславска керамика от втората половина на IX и началото на X век. Тази първа по рода си в Европа предфаянсова керамика е пренесена в България от майстори от Близкия изток. Изработените тук облицовачни керамични плочи оттук поемат своя път към Стария континент. След това през XII - XIV век се появява и глазираната керамика. Грънчарски работилници има в почти всички по-големи селища - Габрово, Бусинци, Троян, Айтос, Пирот и други.

Иконопис

България се гордее с една от най-старите школи по иконопис. От възрожденските школи най-стара е Тревненската. Тя има три главни направления - иконопис, дърворезба и строително майсторство. Тя има колкото възпитаници, толкова и ярки представители. Друга известна българска школа е Самоковската художествена школа. Нейните висини тя достига със своята живопис. Възпитаници на тази школа изографисват и най-големия манастир в България - Рилският манастир. Следващата българска художествена школа е Банската художествена школа. Неин основател е Тома Вишанов, който от своя страна е възпитаник на Виенска художествена школа по европейска живопис. Монументалната живопис на Банската школа от последните десетилетия на XIX век представлява един от най-интересните примери за фолклоризация на религиозното изкуство в страната.

Медникарство

Българската история на медникарството е многовековна. То е било известно когато е имало и тъкачество, дърворезбарство, абаджийство. То не е било просто средство за поминък на населението, а е било начин майсторите да изразят духовната си красота, своето вдъхновено майсторство и душевна топлота. В продължение на векове майсторът медникар използва всички възможности на медта като пластичен материал. С безпогрешен усет за симетрия и ритъм той изгражда общата форма, уравновесява обемите и отделните детайли. И до днес ако минавате покрай някой затънтен край из България, Вие можете да станете свидетел на това как майстор почуква вещо по изящна медна кана. Медни образци, създадени от великите български творци можете да видите в етнографските музеи в повечето български градове, където се съхранява искра от българският дух.

Везбено изкуство

Старинен художествен занаят е везбеното изкуство, което е неразривно свързано с цялостното оформление на народните носии. Украсата на облеклото е било предимно дело на българката, на нейната артистичност и усет за хармония на цветовете. Красотата на всяка носия зависи от майсторството на изработка на шевиците, апликациите, гайтаните, шарките по ризите, коланите, престилките, чорапите. Везмото се определя също така от колорита на различните фолклорни области, от орнаментиката и материалите, които се използват. Българката е съчетавала умело различни видове бодове, комбинация от различни конци, сърмена украса в разнообразни геометрични фигури. Ръчното плетиво също допълва изяществото на женското облекло. Бялата, ръчно плетена дантела е част от носиите в Софийско, Трънско, Пазарджишко. Ръчни плетива са още дантелените покривки, пъстроцветните чорапи, ръкавиците и ръчно тъканите килими.

Трявна

Трявна е люлка на много занаяти още от древността. Градът е разположен в северните склонове на Стара планина. Тук битуват българските традиции и фолклор, чрез които ще усетите величието на българщината. Занаятчиите от този край са гениални архитекти, вдъхновени творци, иконописци, резбари. Строителството, дърворезбарството, шивачеството, кожухарството, ковачеството не са били само занаяти за препитание, а истински шедьоври на изкуството от онова време. Старинните възрожденски къщи, занаятчийските работилници, мирисът на вековни гори превръщат днес Трявна в притегателен център на изкуствата, занаятите, културата. Забележителност на града е Музеят на Тревненската иконописна школа, който съхранява над 160 икони, изпълнени с мъдростта, обаянието и силата на българския възрожденски дух.