© World Guide ®

Родопски песни

В Родопската област пеят всички - и жени, и мъже, солово и заедно. Величествена звучност струи от мелодията на бавните, богато орнаментирани песни, които говорят за тежкия живот на овчарите, за любовната мъка на девойките, които чакат половин година любимите си да се завърнат от Беломорието, където те зиме пасат стадата. Почти цялото население пее песните си едногласно. Те са спокойни, дори когато съпроваждат строгото родопско хоро. Планинският терен не е давал големи възможности да се разиграва буйно хоро - хорището е малко, понякога стръмно. Широката, волна планинска мелодика, изключително поетичните песни пленяват слушателя, пренасят го в друго, далечно време, време на чистота и естествени човешки отношения. Откъснатото от света население е изразило всичко чрез песента. Малко радост, повече мъка.

Северна България

Северозападна България притежава старинен песенен и инструментален фолклор. Тук са запазени примитивни обредни мелодии - сватбени, при суша и др. Трудовите песни - жетварски, при окопаване на земеделски култури, овчарски също носят белезите на старото време, когато песента е имала значението на символ - въздействие върху природата. Придружени са с провиквания на високи тонове, изпълняват се предимно солово от две певици - едната запява, другата отпява. В близкото минало се пеели стотици хороводни песни по време на игра на голямото мегданско хоро сред село или на малките хорца от младите момичета по махалите, далече от централните села. Тук отрано са навлезли цигулките, медните "духови музики". Народната музика и особено танците на този край са най-разнообразни, с най-сложни комбинации на стъпки и движения, темпераментни, буйни. Стар обичай е тук свирачът на цигулка сам да играе хорото като сам си свири, а след него и всички останали, но той е големият майстор!

Тракия

Тракия е най-голямата музикално-фолклорна област в България. Тракийските народни певци, свирачи и танцьори отдавна са разнесли славата на този край по целия свят. Тракийската фолклорна област се характеризира с най-много песенни жанрове: жетварски, седенкарски песни, зимни и летни. Хороводните песни са безчет - тракийското "право" хоро се играе с часове, вие се по големите хорища на равнината и неуморимите тракийски моми и невести изпяват песен след песен. А обредните песни на сватба, лазаруване, коледуване, Гергьовден, Еньовден и т. н. са връзката с дълбоката старина. Мъжете са майстори и на песента на трапеза - сватбена или общоселска. Това са сериозни, бавни, речитативни песни, които разказват истории от старо време. Но централните мъжки песни са за прославата на българските войводи и хайдути.

Шопски песни

Невероятно поетични, наситени с лиризъм са женските песни на шопкините. Те напълно контрастират на острия шопски характер, на силно "дисониращото" двугласно пеене, с което певиците изпълняват своите старинни обредни, трудови, танцови, трагични и весели народни песни. В групата една пее първи глас - "води", други две, може и три и повече, пеят втори глас - "влачат". Втори глас почти постоянно "се бори" с първи - винаги търси острия интервал секунда, за да се получи колкото може по-напрегнато звучене. Неописуема звукова картина се рисува по жетва: от всяка нива звучат тези двугласни песни и нажеженото небе сякаш пламва от преплетените звуци на острия шопски двуглас. Мъжете не пеят двугласно, а едногласно, но изпълняват знаменити старинни български епически песни за случки, свързани с далечната история на народа, за народни легендарни юнаци - Крали Марко, Момчил войвода.

Народни инструменти

Интересни и самобитни са българските музикални инструменти. Характерните български инструменти с оригинално българско звучене са гайдата, кавалът, гъдулката, тъпанът, гуслата, двоянката, бръмбъзъкът, чановете и тюмбелиците. Оригинални български песни са изпратени и могат да бъдат чути и в космоса, а ако за Вас това е прекалено далече, за да ги чуете, можете просто да си купите компакт диск или аудио касета с българска народна музика. Друг характерен български инструмент, който можете да чуете, ако посетите планината Родопи е известната каба-гайда. Българите обичат да изразяват своите чувства чрез музика и песни. Ето защо българските народни песни могат да звучат радостно или тъжно, празнично или плачевно в зависимост от настроението на изпълнителя. Гайдата, кавалът и тъпанът са най-често срещания музикален съпровод на кръшното българско хоро и мелодичната народна песен.