Белоградчишките скали са едно от най - пленителните творения на Българската природа!
Отново по инициатива на Мишока, решихме да си направим едно мини излетче, този път до Белоградчишките скали. Разбира се плана беше за еднодневна екскурзия. Избрахме това място, тъй като напоследък се превърна в доста популярна дестинация, за хората които искат да опознаят родината и за тези, които искат да са сред природата.Миналата година Белоградчишките скали бяха номинирани в конкурса за новите 7 чудеса на света, но за съжаление не успяха да се преборят с "конкуренцията". Със сигурност обаче, всеки който ги види веднъж никога няма да забрави невероятните форми, изваяни от природата и невероятното чувство на спокойствие, което те залива, когато стоиш там и гледаш тези колоси, устояли на толкова бури и изминали години!
След кратък "съвет" с Google, решихме да поемем по по - краткия път,( обузначен като път 81 на картите) а именно през Костинброд, прохода Петрохан, Берковица и от там да продължим до Монтана, където да поемем по първокласния Е79, който да ни отведе до скалите.
Според информацията, която намерихме, пътя е около 170 километра и по наши изчисления трябваше да стигнем за около 2 часа, но както обикновенно човек си мисли едно, а става друго...Силно препоръчвам да не правите нашата грешка, тъй като пътят особено по завоите преди и след Петрохан е доста лош - дупки, които в сенките на дърветата въобще не могат да се различат, а някои от тях са си доста големички...Иначе природата е страхотна, навсякъде гори и още и още... за всички, освен за шофиращия, гледките бяха невероятни. Минава се през няколко китни селца, на улицата пред почти всяка къща се продава мед, кисело овче мляко и малини в малки симпатични дървени касетчици...така и неможах да видя кошери и овце, но това е друг въпрос...И така пътя само до Монтана ни отне около 2 часа.
Там решихме, че е време да попитаме за посоката, тъй като на повечето табели пишеше Лом - Видин, което си е дооооооста обиколен път, а на табелата за Видин, която дефакто на нас ни трябваше, някой умник беше заличил надписа Е79 с бяла боя - много умно!!!Та стигнахме ние до Монтана, навлязохме в града и след едно голяко кръгово решихме да спрем и да питаме, защото стигнахме до зацапаната табела, на която беше оставен надписа Лом - Видин, а малко по - надолу, това го разбрехме по - късно, пътя наистина се разделя на две - единия е за Лом - Видин, а другия е за Видин през Белоградчик.
аботещите, а не да олекнем отново с някой лев. Докато си пиехме кафето, до нас седнаха една двойка с монтанска регистрация. Попитахме дали знаят пътя, и мъжът каза че е от Видин и знае много добре маршрута. Обясни ни, че има по къс път,но той не е в толкова добро състояние, и малко по - дълъг път, но той е първокласен Е79 и е в много добро състояние. Така, след едно ободряващо кафе и малко семки, поехме отново по пътя, по който така или иначе бяхме тръгнали първоначално...По принцип освен леките обърквания, пресичайки някой град, досега обикновенната карта ни е била предостатъчна да намерим пътя! Така стана и този път. Пътят Е79 е много добър, не натоварен и природата е много красива - от дясно равни поля, а от ляво Белоградчишките скали, но "в гръб", да не забравям и небето....То е толкова Синьо, да по - синьо от колкото може да се види над София или околностите!
Отново има два маршрута, за да се стигне до скалите, единия е отбивка от първокластия път малко преди Белоградчик, а другият минава първо през града и след това се стига до скалите. Ние предпочетохме първият вариянт. Още с появата на първите скални образования човек остава удивен от това прекрасно творение на природата! Въображението ви кара да виждате в скалните форми най различни и причудливи форми. По принцип Белоградчишките скали са на територия с дължина от около 30км, което значи че нямаше как да ги обиколим. Затова след като видяхме една табела за Крепост Калето, решихме да я посетим. Между другото ако дойдете по - рано, което ние не направихме, може да посетите и пещарата Магура, намираща се до колкото си спомням на около 30км на север, посока Видин!
Ние избрахме да разгледаме Белоградчишката крепост Калето, една от най - добре запазените крепости в България!
Плаща се 4лв Вход, макар че така и не разбрахме за какво точно плащаме, тъй като навсякъде имаше боклуци, разбира се изхвърлени от "добросъвестните туристи"....В деня, когато ходихм
е ние, се снимаше филм в крепостта, не разбрах как се казва. Навсякъде се носеше италианска "реч", или по - скоро "крясъци". Тъкмо влязохме и както се наслаждавахме на крепостта, на скалите, на конете и на декорите и изведнъж се чу "СИЛЕНЦИО"..."Марио ела и разчисти тия туристи, че ще снимаме!" ?!!
Вие как бихте се почувствали ако някой, и то чужденец, нареди да бъдете "Разчистени" и то при условие че сме си платили вход!!! В края на краищата като искаш спокойно да си снимаш просто плати на общината, пусни в медиите съобщение, че Белоградчишките скали са затворени за посетители за определен срок и готово, или просто ги включи в сценария...но да ни разчистват... просто не беше познал. Снимахме си се с оръдието, конете, снимахме си декорите и актьорите и след това си продължихме нагоре...
А отгоре, отгоре гледката е невероятна повярвайте, до където ви поглед стигне скали и красота и небе, едно необятно небе с малки облачета тук и там!
А иначе нагоре по стълбите има малко незнам дали "параклисче" е точната дума...
Хората от снимачния екип бяха разпилели своите "атрибути" навсякъде, включително изсушени през миналия век чушки и забележете пласмасови яйца, тъй като си беше доста топличко ...Имаше и една маса като от средновековето, на която успях да се снимам без някой италианец да се разкрещи по нас..., а до въпросната маса имаше и две ями, които със сигурност можеха да се използват при заснемането на филм за Виетнам, по точно онези сцени с ямите пълни с вода...
Повярвайте стръмните и не много обезопасени стълби си заслужават гледката от горе. Целият град се вижда, а също така крепостта, скалите и гористата местност на около. Със сигурност човек няма как да забрави подобна гледка, сякаш човек се връща назад във времето...
След като се насладихме на прекрасната гледка решихме да се поразходим наоколо. Слязохме от крепостта, Силенциото все така си шумеше наоколо...взехме си раничките с храна и тръгнашхме да изследваме пътеките.
Тъй като имахме нужда от "презареждане на батериите" поседнахме от другата страна на крепосната стена, на една полянка и ядейки се чудехме дали пък няма да изкочи някоя Баба Меца от гората..! Разбира се имахме и извесни опасения някой от екипа на Силенциото да не метне нещо през стената или недай си боже "по български" да си свър
ши работата направо от стената надолу...! След подхапнахме тръгнахме покрай крепостната стена, формите които природата беше създала определено раздвижиха въобръжението ни. В много от скалните образование се различаваха женски и мъжки форми, дупета, глава на камила, човек, разбира се и маймунската глава и много други...!
След като заобиколихме едната част на крепостта, където по рано се бяхме изкачили по стълбите и гледали от високо, ние стигнахме до града Белоградчик, и по точно до едно прекрасно непретенциозно кафе, където обаче ни поднесоха най - гъстото фрапе, най - хубавото кафе и представете си Capy ягода, а за това по нашите географски ширини ( т.е София и околността) не са и чули.
Най - важното обаче е че сервитьорката беше супер любезна и усмихната, което наистина ни впечатли повярвайте!!! И всичко това гарнирано с невероятната гледка на природата наоколо...Самият град също е много красив, все още незавладян от масовото бетонно строителство, сградите са много красиви, спретнати и поддържани, улиците те отвеждат нагоре и надолу и имаш чувството, че аха в края ще се появи морето....ето това е моята мечта от едната страна скалите, от другата моренцето, а по средата това невероятно спокойно и красиво градче...!
За да стигнем обратно до колата трябваше да минем през града и усещането поне за мен беше невероятно като от детството ми...Улиците лъкатушеха нагоре и надолу, бабите бяха насядали на пейка на "седянка", точно както и моята баба правеше едно време със съседките, хора видели много но все така засмени и учтиви. Имахме усещането, че долната махала беше "кралството" на котките, а горната махала на кучетата!!!
Срещнахме разбира се и една доста добре възствановена кола от "соц времето", превърната в подвижна реклама на местния хотел ако не ме лъже паметта!!! На финалната права на път за колата минахме покрай един навес, който ми направи голямо впечатление, вкючително и любопитния му обитател. В съседство пък в една горичка беше построена, предполагам доста отдавна, барака или по - скоро заслон, които определено ми напомняше на къщата на Баба Яга!!!
