Отдавна не ми е оставало време да понапиша нещо, но седят 200-300 снимки и ме подканят непрекъснато да ги споделя. А снимките са от скорошното ми посещение на Велико Търново, двете разходки до Арбанаси и, разбира се, посещението на Царевец.

Първото ми впечатление от града беше, че е ужасно "наклонен" :-) Реално почти целия е разположен на хълмове около Янтра с всички плюсове и минуси от това. Като цяло ми направи впечатление на чист град. На много места в центъра и към Царевец е запазена една особена атмосфера, която се получава като смесите 21 век с 20-ти, 19-ти и 13-ти в трудноопределими пропорции... Има доста паркове и градинки, поддържани и сравнително чисти - много приятни места.

Изключително бях доволен от храната. За 3 дни ядохме в 4-5 различни ресторанта, пицарии и бирарии и навсякъде беше много вкусно.

Първия ден посветихме на запазените възрожденски къщи и Царевец. В центъра, както вече споменах, има добре поддържани градинки и паркове.



Улицата на занаятите със запазена възрожденска атмосфера.



Катедрален храм Успение на Св. Богородица в Търново:



Царевец - не знам за друга толкова добре запазена и реставрирана крепост в България. Определено можеш да се прехвърлиш няколкостотин години назад. Навсякъде има знаци и табели за необезопасени участъци.



Комбинацията от зеленина, крепостни стени и руини си струва да се види.





Това е изглед към Царевец и Търново от Балдуиновата кула.





Атмосферата е наистина уникална.





На върха на Царевец е патриаршеската църква, към която определено имах големи очаквания. Уви, вътре изобщо не прилича на църква, а на някаква галерия с не особено хубави и подходящи рисунки и стенописи. Пълно разочарование, с две думи, по-добре да не бях влизал...

На следващия ден тръгнахме пеша за Арбанаси, но ни заваля дъжд още преди да излезем от града. Решихме да се върнем и попаднахме на църквата Свети четиридесет мъченици. Там се пазят някои от най-ценните свидетелства като Омуртаговата колона с надпис.





Времето обаче изненадващо се оправи и решихме да подновим пешеходния си поход до Арбанаси. Използвахме маршрута през комплекс Ксилифор. До Ксилифор има асфалтов път, но е много по-приятно ако рано-рано отбиете по пътечката, която върви успоредно на пътя отляво. Започва малко след чешмата.

От Ксилифор се продължава към телевизионната кула, която пък се намира съвсем близо до Арбанаси. Стигайки до билото и асфалтовия път за Арбанаси обаче ни очакваше изненада. Само на няколкостотин метра вдясно имаше същинска крепост.



Отдалеч си личеше, че е съвременна постройка, но просто не можеше да не се отклоним и да я разгледаме по-обстойно.



Оказа се ресторант-атракцион, изпипан в стила на царски дворец. Атмосферата вътре е уникална, всички детайли са изпипани. Храната беше невероятно вкусна, обслужването - най-професионалното, на което съм попадал. Заслужават си линка на 100%.

Доколкото разбрах в ресторанта основно се провеждат сватби и концерти на поп-фолк изпълнители (поп и естрадните не са докарали никой, с изключение на Лили Иванова :-) и са ги спрели). За първи път тук ядох Физалис, което се оказа изключително вкусно и полезно за здравето зеленчуче и в момента имам 150 грама от него в хладилника.

Самото Арбанаси ми направи приятно впечатление, въпреки някои забележки към инфраструктурата :-) В голяма степен запазена автентична възрожденска атмосфера. Поради това, че ядохме в крепостта обаче, не посетихме нито една от многобройните механи.

На следващия ден беше слънчево и решихме да минем през паметника Асеневци. Много готино се вижда града, нареден по хълма.

Оригиналът на пътеписа можете да намерите тук.