|
|
 Открий България /
Село Солища́ - едно от най-красивите в подножието на връх Перелик |
Село Солища́ - едно от най-красивите в подножието на връх Перелик
05.06.12 20:51
Автор:ogledalno.com
|
|
|
Под лазурното небе се разстилат заснежените възвишения на Средните Родопи, скрили в гънките си селища с каменни къщурки, стари чешми и белосана църква с камбанария. Може да откриете тази идилична картина, ако подминете разкопаното и кално Пампорово и тръгнете през Широка лъка нагоре, към родопските върхове.
Солища е едно от най-красивите села в подножието на Перелик. Намира се само на 4 км от архитектурния резерват Широка лъка, на 16 км от Пампорово и няма
нищо общо с познатото прекарване на курорт. Тук, в пазвата на планината, срещу магическия пейзаж на Турлата, Солища живее в своя собствен свят на слънце и сняг, зелени ливади и тъмни борови гори.
Веднага след като отминете последните къщи на Широка Лъка, пътят свива по моста и след това започва да криволичи нагоре в планината. Наскоро направен по програмата Пътища до туристически обекти”, той е леснопроходим и при силен снеговалеж, а пътната настилка грижливо се почиства и опесъчава.
Така след няколко завоя, разкриващи долини и вечнозелени борови горички, внезапно се озовавате в Солища. Селцето се е смълчало под плътния си снежен юрган, а единствените признаци на живот са кълбетата
синкав дим от комините. Цари пълна тишина, чак чувате как снежинките се сипят от небето, а снегът хруска в краката ви. Лек ветрец се прокрадва по стръмните улички и разклаща клоните на близката гора с над 300 годишни гигантски черни борове. Гората си има име - „Черночето” , а някои дървета в нея са толкова големи, че не могат да бъдат обгърнати с две ръце.
В селото живеят едва 36 постоянни жители. Но през лятото населението му „набъбва” до 300 – предимно виладжии и ценители на природата. Мястото се превръща напоследък в предпочитана дестинация също за артистичните среди и чужденците, открили, че славата на популярните му съседи е повече прехвалена.
Къщите са на 1300 м. надморска височина, разположени във високата част на Родопите най-близкото село до връх Перелик – първенецът на планината. Но въпреки това, заради разположението си на южен склон Солища е едно от най топлите родопски села. Дори името идва от там – снегът тук се топи рано и затова навремето овчарите на мястото на днешното село са хвърляли огромни буци каменна сол и животните идвали, за да ги ближат.
Селището е с типично родопска архитектура, къщите са от камък и кал. Стените на приземните етажи са с по един метър дебелина, покривите са тиклени. Днес не 1 и 2 от тях са превърнати в къщи за гости и могат да приютят по 8-10 човека. А стопаните с удоволствие им предлагат специалитети, приготвени от местно мляко, масло и сирене, изпечени на тикли или на жар.
Хората идват тук, за да са на спокойствие и да се радват на природата. През Солища минават няколко туристически пътеки. В северна посока, покрай Ботаническата градина може да се слезе в Широка лъка по долината на р. Ослен. На юг слаба червена маркировка извежда първоначално по черен път, а след това по пътека до х. "Перелик".
Част от маршрутите може да се преминат и с велосипед. Много популярен е и маршрутът от Солища покрай връх Турлата до село Стикал. През лятото всички берат диви плодове – боровинки и малини или билки и си правят чайове с мащерка, риган, кантарион и пр.
През зимата подножието на връх Перелик е сборен пункт на сноубордистите. Там снегът се задържа 250 дни в годината и на места достига до 3 метра дълбочина. Това е едно от най-фантастичните места у нас за екстремно спускане в девствен сняг, твърдят търсачите на силни усещания.
Солища се слави с талантливите си гайдари, които от стари времена огласяват околностите а в днешно време жънат успехи на национални събори и международни фолклорни фестивали.
Гордее се с църквата „Св. Неделя”, една от най-големите този край, издигната в далечната 1892 г. Камбаните й са отлети от мед и сребро, затова бистрият им звън отеква чак в съседните села.
Заедно с всичките си други достойнства Солища има още едно уникално предимство. Срещу селото се издига фантастичният силует на върха Турлата, изобразяван често на туристически брошури. Които трудно могат да пресъздадат усещането за това място, което крие магия. А тя е всеки път различна – бяла, зелена... а напролет пъстра като родопска черга с изумруденозелени ливади край селото, открояващи се на фона на тъмнозелените гори от смърч и украсени с цъфнали череши.
|
|
