|
|
Манастирът "Св. вмч. Мина" в Обрадовци
06.06.12 20:57
Автор: Мария ИВАНОВА
|
|
|
Само на 7,5 км североизточно от центъра на София, в очертанията на кв. Обрадовци, може да откриете едно райско кътче - манастирът "Св. вмч. Мина". Разположен е сред просторни ливади, на южния бряг на Владайската река - с храмов комплекс, чудна цветна градина, приказна беседка и кътче за отдих и размисъл.
Освен храма "Св. вмч. Мина", тук се намират параклисите "Св. св. Козма и Дамян", "Св. св. апостоли Петър и Павел", в процес на довършване е и параклисът "Св. св. Злата Мъгленска и Емилия" на имената на голямата българска светица и на майката на св. Василий Велики.
По хубава пътека, обградена от двете страни с нежни бели брези, която въвежда в чудна цветна градина, хората идват всеки ден, за да се помолят пред чудотвореца свети Мина за застъпничество пред Бога било за телесно и духовно изцеление, било за успехи в училище или работа, било за семейни проблеми и вкарване в правия път.
Голямата икона на св. вмч. Мина отдавна е обявена за чудотворна. Строгият и разбиращ поглед на светеца сякаш прониква в душата ти и вижда какво се таи в нея. Ако мислите са чисти, а желанията - почтени, помощта идва. Понякога по-бързо, друг път е дълго лелеяна и затова - още по-ценена. Много рожби са заченати, семейства запазени, болести и мании изцерени след искрени молитви. Намирани са загубени вещи и лекове срещу всякакви неволи.
А когато човек получава, не трябва да забравя да благодари. Затова са направени много дарения от добри хора, които са получили помощ от светеца.
Манастирът "Св. вмч. Мина" води началото си от далечните години на Второто българско царство. На това свято място е имало величествен комплекс с 40 храма, духовно училище и метох. По време на турското робство всичко е било сринато със земята, треви и плевели покривали духовната обител.
През 1927 г. селяни от Обрадовци забелязали през нощта огън на това безлюдно място. На следващия ден видели обгорялата трева, а под нея - основите на стара черква; намерили и стара икона и съдове. Близо до олтарната апсида в малко кладенче бликала бистра вода. Хората разбрали, че това е аязмото със светена вода, за което се носели легенди. Чудото се разчуло и миряни от цяла България с труд и дарения възстановили манастира "Св. вмч. Мина".
Последната игуменка на манастира бе монахиня Златка, една добра, всеотдайна, проницателна и изключително мъдра жена, чието присъствие придаваше още по-голяма неповторимост на тази приказна обител. За съжаление тя си отиде от този свят преди една година.
Паметта на св. Мина се чества на 11 ноември, а всяка неделя там има тържествено богослужение. Светецът е бил римски войник по времето на жестоките императори и гонители на християните Диоклетиан и Максимилиан, напуснал армията и станал Христов последовател. Подложен на жестоки мъчения, бил обезглавен и изгорен. Неговите думи към мъчителите му били: "Аз помня думите на Моя Бог: "Не се бойте от ония, които убиват тялото, а не могат да убият душата"... Христов бях и съм, и ще бъда во веки!"
|
|
