|
|
Крепостта Сердика
09.06.12 21:46
|
|
|
Най-значителен за архитектурата на България в древността е периодът на Римското владичество.
След завършването на завоевателните си войни на Балканския полуостров римляните разделят новообразувалата се провинция Тракия на военни административни области – стратегии. На завареното на територията на София старо тракийско селище те дават името Сердика и го определят за център на стратегия със седалище на нейния управител, наречен стратег. Освен това римляните включват в града главният римски път, който е свързвал Константинопол със Западна Европа и изграждат Сердика по римски образец.
С яки защитни стени от камък и тухлени пояси те оградили новото селище, което обхващало приблизително територията между улиците „Алабин”, „Лавеле”, „Георг Вашингтон” до улица „Екзарх Йосиф”, „Сердика” и „Леге”. Затворен в пространство във формата на неправилен четириъгълник, той е бил оформен с характерни за тази епоха взаимно перпендикулярно разположени улици, които са ограждали правоъгълни гъсто застроени квартали с размери около 180 на 150 м, наричани инсули.
В града се е влизало през четири главни входа, украсени с могъщи петоъгълти кули. За построяването на крепостните стени през II век от н. е. Свидетелства текста на източния вход на крепостта, който гласи:
„Добра сполука! Най-великите и божествени императори Цезари и Марк Аврелий Антони Август, победител на германците, победител на сарматите, баща на отечеството, велик жрец и Луций Аврений Комод Август, победител на германците, победител на сарматите . . . дадоха на войската крепостни стени на града, на Сердика, когато управител на провинцията Тракия бе Азелий Емилиян . . .”
Улиците са били настлани с дебели каменни плочи с водопровод от двете им страни и канал за нечисти води в средата.
От намерените надписи знаем, че градът е имал общински съвет (буле) и народно събрание (демос).
Най-голям разцвет Сердика достига при император Константин Велики (306 – 337 г.), родом от град Ниш, който често казвал: „Сердика е моят Рим”.
Днес, където и да проникнем под земята в централната част на града, се натъкваме на остатъци от големи римски обществени сгради.
Северно от църквата „Свети Георги” бяха открити две големи четвъртити постойки. Западната е с все още запазени каменни селища – там се е намирала сградата на обществени събрания, наречена в древността булевтерион.
Около църквата „Свети Георги” е улица „Позитано” в последните години археолозите разкриха основите на шест римски базилики, а на юг – непосредствено до църквата „Света Неделя”, бяха намерени останките на голяма обществена сграда.
Най-значителният паметник от тази епоха си остава античната сграда, наречена сега църквата „Свети Георги”, която в миналото е заемала цял античен квартал. Под пода на страничните отделения днес личат устройствата, които са били използвани или за отопление с топъл въздух (хипокаус), или за вентилация на нейните обширни помещения.
Когато препрочитаме старите каменни надписи, често се натъкваме на данни и за древното население, живяло по тези земи. Твърде разнородно по състав – тракийци, новозаселени римляни, гърци и преселници от Мала Азия, то е имало ясно класово деление. От една страна стоели богатите земевладелци, занаятчиите и по-бедните градски жители, които са се ползвали с правата на свободни граждани, а от другата били пленниците, представляващи главната робска работна ръка.
|
|
