|
|
Проследявайки развитието на архитектурата в България, се натъкваме на безкрайна върволица от събития и факти, разкриващи многовековна антична култура. Българските земи са скътали в себе си плодовете на едно огромно и разнообразно човешко творчество.
В челните редици на този нескончаем стремеж на човека за открития стои българската археологическа наука. Дала на България неоспорими доказателства за това, тя нарежда българските архитектурни паметници сред най-значимите културни постижения на човечеството.
Здравният климат, плодородната почва, прекрасният и разнообразен пейзаж на земите около Средна гора още в най-дълбока древност привличат траките. Тук племето беси в продължение на няколко столетия насипва около 300 могили в чест на своите знатни мъртъвци. Днес като жалони на тяхната култура край град Стрелча все още се открояват силуетите на около 50 надгробни могили. Просъществували хилядолетия, те безмълвно са стояли пред погледа на отминаващите поколения, които са ги заобикаляли или са се спирали на тях, за да ги свържат с почитта си към неразгаданите от тях земни сили.
Първоначално траките са заравяли своите мъртъвци. Те полагали починалите в гробове обикновено в свито състояние на тялото („хокери”), а по-знатните хора покривали с могилен насип. Силно вярващите в задгробния живот, тракийци не плачели, а тържествували при смъртта на своите близки. Заедно с мъртвеца заравяли и най-употребяваните от него предмети и вещи. Като връх на тази вяра във и пред гробницата на най-почитаните племенни вождове те оставяли труповете на неговите коне, личната колесница и купища златни, сребърни, бронзови и пръстени съдове или предмети, които той е ползвал. Преданието гласи, че често и съпругата на мъртвия е била заравяна жива с него, за да го следва неотклонно и в другия „по-красив” в представата на траките извънземен живот.
Разкриването на „Жаба Могила” е забележително събитие в историята на българската археология. За първи път у нас в един могилен насип се откриват две различни по предназначение култови постройки. Значителна по своите размери за древността – 25 кв. км. с три помещения, през които се преминава последователно от едно в друго – тази вкопана в могилата сграда е твърде интересна както по вътрешното оформление, така и със своята фасадна обработка. Таванът, почти разрушен, е бил изграден от наддаващи се един над друг каменни блокове, наподобяващи сводово покритие. Първите две стаи са измазани с мазилка, оцветена в синьо-жълто, червено и черно, като редуването на цветовете подсказва линеарно полагане по стените на художествената геометрична украса. С разкритите каменни блокове археолозите възстановиха фасадата на сградата, която е била увенчана с голям триъгълен фронтон. Богатата му скулптурна обработка с изображение на лъв, с линеарно удължения орнамент, наподобяващ лотосови цветя и декоративното подражаване на перлов лист, смайват със своята прецизна обработка. Могилата е светилище-храм, който вероятно е използван едновременно с гробницата, разположена на противоположната й част. Това още повече се доказва и от следите на защитния ров, който е достигал от 30 до 50 м. широчина с дълбочина до 3 и повече от 3 метра.
Множеството намерени глинени предмети, амуниции на коне, сребърни домашни съдове и украшения, богато обработени в характерния за епохата тракийски стил, показват високата култура и изкуство на местните жители. Основателно е предположението, че в близост се намират останките на отдавна разрушено тракийско селище, в което са се произвеждали намерените тук и в околността предмети и скъпоценности.
Разкритията, направени край Стрелча, са едно знаменателно събитие в историята на българската археология. Когато говорим за могилата край Стрелча, трябва да споменем за световно известната Тракийска гробница в Казанлък, която все още остава връх в разкритията, направени за тракийската култура и изкуство по нашите земи.
През 1944 г. в парка край Казанлък започнали изкопи за военни съоръжения. Слабо подигнатия терен във вид на сплескана могила нищо не подсказвал. Но за голямо изумление на войниците неочаквано открили каменните стени на антична сграда. Още в началото те се натъкнали на почти разрушено каменно помещение, в дъното на което се изправял островърх отвор. Този отвор отвеждал в малко куполно помещение. Живите багри на изписаните с ярки цветове стени и живописни сцени, нарисувани на купола, разкрили един свят колкото непознат, толкова близък и човечен. Но цветовете сякаш фосфоресцирали. Те били толкова ясни и запазени, че навявали чувството на току-що положени. Волята на тракийците била изпълнена.
Древните траки, вярвайки в безсмъртието на своя вожд, умело бяха успели да запазят неговия дух във вековете. Разхвърляните по пода кости на коне, украшения и остатъци от домашни предмети ясно говореха за това.
И днес, когато се изкачим по стръмния склон на градския парк, в близост до реката се издига скромната защитна сграда на старинната гробница. Със специална климатична инсталация, поддържаща определена влажност на въздуха, се запазват уникалните за нашата древна култура стенописи. Недалеч от нея в склона на близкото дере нашите съвременници построиха точно копие на оригинала. Така всеки би могъл да види и почувства атмосферата на този уникален образец на нашата древна действителност.
Но какво всъщност пленява, когато пристъпим в този изключителен паметник на културата?
Една неголяма, типична тракийска гробница. Най-напред преддверие, постлано с едри каменни плочи. От него започва тесен и дълъг 2 м каменен коридор, покрит с наподобяващи островърх свод каменни блокове. През нисък отвор се влиза в кръгло шатрообразен куполно помещение. В основанието си стените са боядисани на ивици с помпеанско червено и черно, а от нивото на очите нагоре по целия купол с удивително майсторство и реализъм е изписано погребално угощение и шествие на дарителите.
Докато първият сюжет е типичен за гръцкото изкуство от Мала Азия и Тракия, то вторият – шествието на тези, които носят дарове на умрелия, се среща в гръцките надгробни плочи, но изразено много по-скромно. В своето произведение художникът е разширил темата, като е включил не само множество образи, но и сцени, говорещи за бита и живота на древните траки.
В централната сцена на фриза е изобразен починалият владетел, седнал пред изпълнена с хляб, риба, яйца и други продукти маса, поел ръката на седналата край него съпруга, изпълнена с примирение. От дясно към него се приближава облечена в дълъг пеплос жена, която му поднася блюдо с плодове. Зад нея – роб виночерпец, две робини надуват медни тромпети, следвани от двойка оседлани коне, конярят и въоръженият с дълго копие и тракийски шлем телохранител на покойния. От другата страна към съпругата на починалия се движат бавно две робини, които носят кутия и сандъче със скъпоценности и син воал, а зад тях, за да се доизкаже богатството на владетеля, следва квадрига (колесница), пред която е застанал кочияшът, мъчещ се да успокои конете. Над тях във върховата част на купола в околовръст са изобразени вихрено препускащи колесници, с които художникът още по-осезателно свързва задгробния живот със земната действителност.
Цялата тази художествена композиция лежи на декоративен пояс, оформен от следващи една след друга стилизирани овнешки глави и четирилистни детелини. Със своето редуване те като че ли налагат чувството на неизмеримото повторение, което има времето във вечността.
Днес е трудно да се установи етническият произход на художниците и строителите на този уникален паметник. Но едно е ясно, че това изкуство е вдъхновено от тракийската действителност и е тясно свързано с тракийският бит и култура. Затова не случайно тази гробница е обявена за световен паметник на културата и е под пряката закрила на ЮНЕСКО.
Все повечето епохални открития на тракийски могили хвърлят значителна светлина върху нашето далечно минало. Съхранили неопровержими доказателства за живота на траките, те доказаха, че този недостатъчно познат в миналото народ има огромен дял за развитието на културата в древността по нашите земи.
|
