Особено красив бил градът вечер. За смайващата му вечерна панорама Константин Иречек отбелязва: „Струва ми се, че непосредствено под звездното небе, на известна далечина бе окачена във въздуха огромна продълговата мрежа от трептящи светлини, които чудно бяха разположени нагоре и надолу и при всяко завиване на шосето променяха своето местоположение." По-нататък чешкият учен прави описание на главната улица, която вървяла по гребена на целия полуостров. Тя била толкова широка, че ако трябвало да се мине с кола с четири коня, впрегнати един след друг, то трябвало да се разпрегнат двата и да се превържат отзад на колата. Къщите, продължава описанието си К. Иречек, се спускали от тази главна артерия надолу, в тераси, а комшулуци свързвали този сложен лабиринт. Същото смайващо впечатление града направил и на кореспондента на „Правителъственьй вестник" Всеволод Крестовски, който определя местоположението му като едно от най-прелестните в света. Най-силно впечатление му направил християнският квартал,разположен на южния склон на скалата „Орел". Неговите улици, отбелязва той, били тесни и криви, застроени плътно от двете страни с двуетажни и триетажни къщи, в източен стил, с галерийки, балкони и фенери, а горните етажи на къщите били по-широки и се издавали един над друг. Необикновената панорама на Търново била повод и за романтични сравнения: К. Иричек го оприличавал със скалистите далматински градове Дубровник, Корчула и Будва, а някои руски кореспонденти го сравняват с Москва и Цариград, а Царевец с Кремъл.Основни единици на града били махалите. Създадени в различно време, при различни условия, с различен етнически състав, те се различавали по своето местоположение, оформление и облик.
    Населението се разпределяло по махали, които се числели към енориите на църквите.
    Българите живеели в 10 махали, разположени на запад от Конака. Две от тези махали били вън от чертите на града — Маринополската махала или село, в която бил лагерът на турската войска, и Долна Махала. От документи на Търновската община и на вписаните продавателни завещания и разводни в Новия и Стар кодекс на Търновската митрополия и от някои турски документи узнаваме имената на следните махали: . Патрик махала — при църквата „Константин и Елена", поп Васил махалеси — при църквата „Свети Спас", Анатик махала, поп Йоргоса и Болярската махала при църквата „Света Богородица", Новата и Дервентската махала при църквата „Свети Никола". Турското население пък живеело в 12 махали. В първите години на робството то заселило хълма Царевец, където имало над 180 къщи. По-късно бил заселен и склонът под „Света гора", Турски къщи имало около конака, около църквата „Свети Константин" и в Долна махала. През 70-те години на XIX а. в Търново е имало 1526 християнски дома.
    За нуждите на занаятчиите и търговците, за нарасналия брой на населението в града се разгърнало ново строителство, което изменило турския му облик. Наред с конаците, минаретата и джамиите, които били 21 на брой, извисили ръст и новите български къщи, ханове и църкви.
   

    Възрожденската архитектура в Търново била в унисон не само с неповторимата природна даденост, но и с изискванията на епохата. Част от нея била дело на големия майстор-строител уста Кольо Фичето. В града имало 12 църкви --11 православни и 1 армено-григорианска: „Света Марина" в Маринополската махала, въздигната на 17 юли 1850 г.; „Свети Кирил и Методий", въздигната през 1860—1861 г.; „Свети Никола", въздигната 1834—1836 г.;„Свети Константин и Елена", въздигната през 1872—1873 г.-; „Свети Спас" или „Възнесение", въздигната през 1858— 1859 г.; „Света Богородица", въздигната 1844 г., и от времето на Втората българска държава „Успение Пр. Богородици" в Долна махала; „Свети апостоли Петър п Павел"; „Свети Димитър Солунски"; „Света Параскева" — в нея служба не се извършвала; „Свети Георги" (действувала до Освобождението). Армено-григорианската църква се намирала в Горна махала, на север от църквата „Света Богородица".При повечето църкви имало училища, които изпървом се помещавали в църковните килии, а после и в отделни здания. Дворовете на всички църкви били здраво оградени, тъй като до Освобождението в тях се погребвали мъртъвците. Имуществените и социални различия сред градското население намерили материален израз както в размера на жилището, така и в неговата вътрешна уредба. Относно плана и разпределението на търновското жилище от XIX в. интересни данни се съдържат в Стария и Нов кодекс на Търновската митрополия. Прави впечатление, че в описаните жилища е залегнал един общ тип, който се разнообразявал в зависимост от зида (броя на членовете) и поминъка на даденото семейство. Преобладавало многоетажното строителство, съобразено със специфичната конфигурация на терена и наличния строителен материал. В най-общи линии търновското жилище имало следното разпределение: соба (стая с пещ за отопление), едно или две помещения за готвене и за покъщнина (хает, хашево, пруст, чардак), одая (по-голяма стая за прием), маза и пещник. Земеделските семейства имали в дворовете си и необходимите за добитъка постройки — плевник, сайвант и яхър. В Патрик махала се издигала една от най-високите къщи, „на 4 ката": в първия кат имало пруст, на втория чардак, на третия две соби, две хашови, мутафчийски кирхана и в най-долния една маза, яхър и бахча. Интересно разпределение имала и къщата на табака Смил Тодоров в Долна махала. Тя била с .,еръ-собасъ" (приземна стая), табахана, дръвник и пещник в долния кат и с пруст, соба, хашево и чардак в горния кат. В същата махала се издигала и двукатна къща, която имала соби, един пруст, една хашево, едни хает в горния кат и маза, яхър и муфтак (кухня) в долния, а на двора харман, плевник, градина и лозе. Независимо от тесните улици стрехите на къщите били наддадени над улицата. На по-главните улици къщите били разположени на самия път, най-вече за да се използват долните етажи за дюкяни, а по-второстепенните — навътре в двора. Високи каменни зидове с дървени пояси (хатъли) и с широки керемидени стрехи над тях са отделяли опасната улица от къщите, чийто прозорци бивали засилвани с железни или дъбови пръчки. Повечето къщи били оцветени с разноцветна боя — жълта, червена, бяла, кафява или синя, „която усилвала пъстротата на пейзажната картина"`. Колоритът на търновската къща се подсилвал и от малките градини, изпълнени с най-разнообразни цветя, които заедно с тия в саксиите показвали високия естетически вкус на обитателите й.