|
|
Спасеният град
16.10.12 14:29
Автор:Лора Стаматис
|
|
|
Година 513. Византийският военачалник с амбиции към императорския престол Виталиан обсажда Созопол. Византиецът не успява да превземе със сила двойната крепостна стена, защитавана от местното тракийско население, и използва хитрост. От тази стратегическа крепост той поставя в мат императора. Така се сдобива с редица облаги, сред които титлата префект на Тракия. За това свидетелстват историческите хроники.
 Лятото на 2007. Византийски военачалник, преминал с хитрост през крепостната стена, промушва последния й защитник - млад тракиец, и превзема крепостта. Краткият им сблъсък приключва с аплодисментите на двайсетина зрители. Зрелищният двубой е най-новата атракция в архитектурно-историческия комплекс "Южна крепостна стена и кула" в старата част на Созопол. Идеята на собствениците му е да се възроди не само древната архитектура на Аполония Магна, но и духът на античния град.
Славното минало
Първите селища от днешния Созополски полуостров са на тракийски племена. Около 610 години преди новата ера тук се заселват и гръцки колонизатори. Те стават основатели на най-стария град по българското черноморско крайбрежие, който наричат Аполония Понтика - на името на бог Аполон.
Мястото е стратегическо и с него гърците си осигуряват достъп до житото на Тракия, солта на Анхиало (днешно Поморие) и богатото на руда странджанско крайбрежие. Износът на ценни суровини - медна руда, дървени въглища, восък, кожи и храни дава силен икономически тласък на Аполония още през VI-V век пр.н.е., много преди останалите градове по морето.
За да се защитават от чужди племена, местните жители укрепват полуострова - отначало само отделни, по-ниски и достъпни участъци, а по-късно и цялата брегова линия. Най-ранното описание на главната порта на крепостта е на съвременника на Ксенофонт - Еней. Според него "вечер тежките врати се затваряли с чук, който вдигал шум и трясък из целия град и околността".
Античната укрепителна система на Аполония е напълно срината след римската експанзия през 72 г.пр.н.е., а с нея и развитието на града.
Едва в началото на IV век с близостта до новата столица на империята - Константинопол, Аполония възвръща предишното си значение, но вече под ново име - Созополис (град на спасението). По цялата брегова линия на полуострова е изградена нова крепостна стена.
Нападенията на варварите през следващите десетилетия налагат построяването на още една крепостна стена. Созопол се превръща във важен военностратегически център по Южното Черноморие. Започва нов подем на града.
Византийският град е включен в пределите на българската държава от хан Крум едва през 812 г.
Постепенно вътрешната стена изгубва значението си и като основно укрепително съоръжение се използват външната крепостна стена с прилежащите й порти и кули. През следващите векове защитните съоръжения са престроявани и доизграждани.
Последни сведения за крепостта, преди да бъде разрушена от турците, археолозите черпят от гравюра на фламандски пътешественик от XVII век.
От ранновизантийската укрепителна система на Созопол е оцеляла само част. Тя е най-добре запазена в южната и югоизточната част на полуострова. На места защитните съоръжения достигат височина до 3-4 метра. Входът на античния град, включително главната порта, е напълно разрушен.
Сглобяване на пъзела
Преди 13 години строителният предприемач Кирил Арнаутски се сдобива със стара къща на южния бряг на Созопол. Той събаря 100-годишната постройка с намерението да вдигне нова. Още при първите копки обаче работниците му попадат на останки от крепостна стена.
Няколко години екип от археолози вади и проучва от строежа находки с културно-историческо значение. Част от древния Созопол оживява под ръцете им.
Появяват се добре запазен участък от югоизточната крепостна стена и правоъгълна стражева кула. Както и огромна постройка, използвана за складиране на зърно през V-VI век. Тогава в Созопол се е намирало най-голямото черноморско пристанище за износ на зърно. Това е единственият хамбар от този период, открит у нас, заедно с 12 питоса (огромни делви) за жито и други по-малки делви. Действал е в продължение на хиляда години. Над зърнохранилището са били разположени казармени помещения, в които са живеели стражите, охраняващи крепостните кули.
Друга ценна находка е античен кладенец, строен през IV-III век пр.н.е. Предполага се, че е свързан с култа към трите нимфи - пазителки на изворите. Интересно е, че е изграден без никаква спойка и има четириъгълна форма. Старият Созопол е построен върху скала и не е било възможно кладенците да са с кръгла форма. За това са ги изграждали правоъгълни. Екскурзоводката Мария Пъндева ми разказва още, че кладенецът е бил използван около двеста години. През II век пр.Хр. местните заселници избягали от нашествието на варварски племена и засипали всички кладенци. Опасявали се чужденците да не открият сладката вода и да не се заселят тук. Бегълците така и не се върнали. Кладенецът бил открит едва през 1995 г. от археолозите.
Музеят
Находките са отдалечени една от друга и възникнала идеята да бъдат обособени в музеен комплекс, който да ги свързва с преддверие. Така се родил първият частен музей "Южна крепостна стена и кула".
Мястото наистина е стратегическо. Слизам до плажа, заставам с гръб към морето и се оглеждам. Вдясно е старият Созопол, вляво е новият град, а пред мен се изправят с целия си блясък крепостната стена и кулата.
Комплексът представя античен, средновековен, възрожденски и съвременен Созопол по толкова автентичен начин, че за миг се чувствам част от хилядолетната история на този град. След като пренасям дар на трите нимфи (в наши дни монета, хвърлена в кладенеца за щастие), прекосявам крепостната стена, изкачвам се до кулата и разглеждам реставрираната 100-годишна къща, оставам с усещането, че съм живяла тук. Или поне съм минала оттук.
А има още реконструиран средновековен параклис, част от водопроводната система на Аполония от преди 25 века, кът на моряка, музейна експозиция с откритите при разкопките предмети. Да не пропусна дегустациите на френско вино.
Музеят функционира само от три години, но вече е популярен. По време на празниците на изкуствата "Аполония" древните зали оживяват с концерти, рецитали, художествени четения.
Собствениците му от фондация "Созопол" не спират да измислят оригинални идеи как да впишат местното население в древния декор.
През септември най-голямата зала събира созополските дядовци да премерят сили в любимия си спорт - шаха. По същото време нежните им половинки се съревновават за приз за най-вкусно сладко от смокини и най-апетитна баница.
Това е може би единственият музей в света, в който информацията за туристите се предлага на 18 езика. Няма да тръпнете в неведение, дори и да владеете единствено китайски мандарин или кантон, или пък хинди.
Хубаво е, че всичко това е достъпно и за хората в неравностойно положение. Специално изградена алея дава възможност на хората с увреждания, както и на семействата с малки деца, да се разходят из всички атракции. До Нова година предстои да бъде изграден и специален асансьор, който ще улесни придвижването между трите нива на комплекса.
Последната част
от пъзела се крие в древната порта с две кулите на входа на стария град. С добавянето им към възстановената крепостна стена Созопол ще възвърне средновековния си вид. Това е мечтата на археолозите, посветили десетилетия на изследването на града, както и на голяма част от местното население.
Главната порта е отдавна разрушена, но все още съществуват запазени фрагменти, които да позволят реставрацията на оригиналното й място, твърди директорката на Регионален музей - Бургас, Цоня Дражева.
Според нея портата може да бъде изградена на две нива, при това без да се пречи на заведенията и съвременните постройки. Проектът е подкрепен от Министерството на културата, но чака одобрението на общинската управа.
Ако и това стане, духът на Аполония Магна ще бъде спасен.
|
|
