По Ваше желание предлагаме настаняване в хотели категория 2 – 5 звезди и туристически услуги в други градове на Китай :
Цените на самолетни билети за интересуващите Ви дати на пътуване можете да проверите в нашия сайт, където можете да направите и online резервация.
Съвременен Китай е нов и вълнуващ, едновременно блестящ и тъмен, богат и беден, развиваща се страна и велика сила.
На новото летище в Пекин, където щедрата светлина се разпределя от огромните прозорци под един невероятен, архитектурно брилянтен покрив, ви очаква изненада. На влизане в Китай, след като получите паспорта си от граничния полицай, можете да натиснете един от четирите бутона под плота на будката му (където той не може да види), с който да оцените работата му. Нещо повече - надписът над будката ви призовава да направите това, предполага се, за да може служителят да получи награда и дори повишение. Не точно това сте очаквали от страна, носеща прозвището комунистическа и известна с хилядолетна бюрокрация, нали?
На Международно летище в Пекин кацат много редовни авиокомпании. От София основно се пътува с Аерофлот, Turkish Airlines, Emirates Airlines и други. Средна цена на самолетен билет е около 500 евро всички такси включени. Във вътрешните райони на Китай е възможно да се пътува със самолетите на China Eastern Airlines или China Southern Airlines. Туристическите агенции събират като основа за туристически пакет и организирани екскурзии основни полети на тези авиокомпании, това се касае пътувания до Гуанджоу, Сиан и Хонк Конг. Цената на самолетните билети за вътрешните полети много зависи от сезона и натовареността на полети от Пекин и Шанхай.
Съвременен Китай обаче не е нито точно комунистически, нито обвързан с миналото. Той е нов и вълнуващ, едновременно блестящ и тъмен, богат и беден, развиваща се страна и велика сила. За последните 30 години, Китай се превърна в незаменима част от днешния свят, в име, което внушава едновременно неразбиране и очарование, в страна, която съчетава в себе си копиране от Запада и негово пълно противоречие. Страната се самоизмисля наново, превръща се в нещо различно с всеки изминал ден. Днешен Китай от първите си политици до последните червени фенери по обновените улици е такъв, какъвто никога не е бил, и е нещо, което светът още не е виждал.
Той показва нагледно, че глобализацията и отварянето на пазара не е свързано задължително с придържане към западния модел. Китай не само не върви към преки избори например, но напротив - става все по-уверен в собствените си сили и се възражда културно. Както казва Кишор Махбубани, автор на "Новото азиатско полукълбо" и декан на университета за политически науки в Сингапур: "В просперираща Азия днес има чувство на гордост и освобождение. Това е усещането, че сме имали това западно було, покриващо мозъците ни, но сега го дърпаме и можем да сме просто ние. Може да говорим английски добре, но имаме различна душа." Европеец, живеещ в Шанхай от десетилетия, формулира това в едно изречение по време на кратък разговор за това как се прави бизнес с китайци. "Те са ужасно различни. Ние не осъзнаваме напълно огромната културна пропаст, която зее помежду ни. Мислим ги за еднакви, защото консумираме еднакво - смятаме, че китаецът е като нас, защото и той кара БМВ. Но не е така."
"Когато правим планове, справяме се с проблемите и размишляваме над делата на държавата, трябва да изхождаме от факта, че Китай има население от 600 милиона души, и никога да не забравяме това." Думите са от малката червена книжка на Мао Цзедун и са от 1957 г. Днес, половин век по-късно, Китай вече има милиард и триста милиона души население и това е ключово, за да се разбере мащабът на подобна страна. Всяка промяна там е грандиозна, всеки план е с измеренията на континент, всеки проблем - с размерите на бедствие.
Китай е страна, в която 560 милиона души живеят поносимо в градовете, заобиколени от близо 800 милиона бедни в селата. Това не е мащаб, който можете просто да си представите - той трябва да се види, да се опита, да се усети. Налага се да се отклони река с 300 километра? Няма проблем - Пекин активира десетки хиляди работници. Най-големият язовир на света? Китай вече го има. Необходими са десетки нови градове, защото милиони хора идват от провинцията? Строят се нови и се разширяват старите със скорост и размах, на които би завидяла и Америка от XIX и XX век.
Както става ясно още на границата, Китай иска да бъде оценен. Всичко в огромните, растящи ежечасно градове, в разкошните хотели, в пищните пазари, в гигантските проекти крещи "ето, ние можем". Оценката тук не се дава с натискане на бутони, а с милиардите долари, които чуждестранните инвеститори наливат в хилядите китайски фабрики, бълващи продукцията на почти всички световни марки.
Поднебесната империя обаче вече не е доволна да е просто фабриката на планетата - тя иска (и заслужава) да бъде нещо повече. Олимпийските игри, на които получи правото да е домакин, дават на Пекин идеалния шанс да покаже новото си лице. То претендира да е различно - дори на новата емисия юани ликът на Мао бе заменено от олимпийския стадион. Когато светът се взря в него, откри, че това лице невинаги е красиво и често е забулено от смог - встрани от новото летище, новите пътища и новите стадиони Китай е държава в ремонт и далеч не всичко в нея е приемливо.
Илюзии не са препоръчителни: има много време, преди медиите да станат свободни и отразяващи реалната ситуация в страната и преди събития като онези в Тибет или като насилственото отнемане на земи от селяни да се превърнат в неприятен спомен. С една шеста от световното население би било хубаво да се вярва, че правителството на Китай е готово да приеме идеали като свобода на словото и отказ от репресии. Но това все още не е вярно. Засега управляващите, които са изключително възприемчиви, що се отнася до икономиката, се държат като деца в политиката. Когато например олимпийският огън бе загасен от протестиращите в Париж, китайските власти се разсърдиха на френската столица. И вместо да помислят защо околосветската щафета се превърна в трагикомично упражнение, наказаха Франция, като спряха всички китайци, желаещи да пътуват дотам.
При всички свои проблеми обаче Китай е твърде голям и твърде важен, за да може да бъде пренебрегнат. Той е държавата, която поне половината развиващ се свят гледа за пример. Години наред оставаше скрит фактът (вече видим с просто око дори отдалеч), че единствената връзка на тази икономика с комунизма е името на управляващата партия и портретът на Мао, висящ на входа на Забранения град. Под прикритието на сърпа и чука Китай извърши своята нова революция и премина към своеобразна пазарна икономика, която е най-глобализираната в света и в която над 70% от БВП зависи от търговията.
Сега въпросът е докъде ще стигне тази промяна. Начинът, по който се справиха със земетресението в Съчуан, е обнадеждаващ. Той показва най-важното за китайците и техните ръководители - както казва "старият мъдрец на Азия", основател и първи премиер на Сингапур Лий Куан Ю, "те са готови да се учат". И го правят удивително добре. След неизказаните ужаси на Културната революция, погубила милиони хора в тъмния "скок" на Мао Цзедун, китайците получиха подарък - чист лист хартия, на който да пишат бъдещето си, без да се ограничават от миналото, и освободената енергия на милиони хора продължава да задвижва един гигант напред. Колко високо ще стигне той никой не може да предскаже.
Най-голямата история на XXI век се развива пред очите ни и тези, които са нейни свидетели, остават запленени. На мандарин, името на Китай означава "средна, централна държава". Ето защо пътуването до Китай много прилича на пътуване към центъра на света. То няма да ви даде изчерпателна представа за тази страна, защото никой не може да обхване история като тази. Но може да се превърне в пъвият ви опит да надникнете отвъд ежедневните новини от Китай: отвъд тибетския проблем, околната среда и смайващия икономически ръст в продължение на десетилетия. Не защото не са важни, а защото всички те са само малка част от голямата история, която е Китай днес. Китай живее в невероятно време и води нас със себе си, независимо дали го осъзнаваме или не.
|
