Ламаисткият храм или Юнхъгун на китайски, в началото е бил голяма резиденция, построена от Канси през 1694 г. за четвъртия му син – принц Юн, известен на света под името Юнджън. След като Юнджън се възкачва  на трона през 1723 г., някои от сградите в резиденцията са превърнати в Ламаистки храм, а червените керемиди са заменени със златисти, тъй като жълтото е императорския цвят. Юнджън умира през 1735 г. и синът му Циенлун превръща целия комплекс в ламасерия или храм, посветен на ламаиското учение, в който кани на постоянно местожителство стотици лами от Монголия. Ламаизмът е тибетският клон на будизма и се изповядва в Тибет, Монголия, Сикким и Бутан.

 От юг на север през центъра от входа на храма минава дълга пътека. От източната и страна някога са живели хиляди монаси. След като минете през първата порта, ще стигнете до първия двор, в който се намират традиционните кули на камбаната и  барабана, характерни за повечето храмове в Китай. В два павилиона се намират две каменни стели, върху които е гравирано есето на Циенлун „ За Юнхъгун”, написано на китайски и манджурски – в източния павилион и на монголски и тибетски – в западния.

 Първата сграда по пътя ви е Дворецът на небесните владетели. Днес там ви приветства Будата на Бъдещето под формата  на Смеещ се буда, съпроводен от четирима небесни владетели от всяка страна. Над него има надпис: "Ако сърцето е чисто, хубавото ще се появи". Край него е солидният Уейтуо, защитник на будизма, държащ скиптъра си – символ на мощта на добрите сили, които се борят със злото.

 Каменната стела в двора отзад  е гравирана с текста на Циенлун „ За ламаизма”. В следващия двор е дворецът  Юнхъ, основната зала на храма. Той приютява статуи на 18 архати или „луохан” и тримата буди в златни одежди: Последния буда, Будата Шакиамуни  и Будата на бъдещето. Пред тях са разположени осемте магически емблеми на тибетския будизъм: колелото на учението, чадър-знаме, безкраен възел раковина, лотос, ваза, двойка риби и балдахин.

 Следваща е залата на Вечната Божествена закрила, някога дом на принц Юн. Когато Юнджън умира през 1735 г. неговият саркофаг е поставен тук преди да бъде заровен в западните цински гробници заедно с други императори от династия Цин.

На олтара в залата на колелото на Дхармата или учението (Фалун Диен), построен през династия Цин, се издига статуята на  Дзон Капа  - създателя на Ламаистката секта гелугпа , или сектата на жълтите шапки.

 Ламите, които живеят тук посещават по пет пъти на ден залата, за да извършват религиозни церемонии по време на които седят на дълги редици възглавници във вътрешността и.

Покривът е интересна смесица от китайска и тибетска архитектура, покрай стените са окачени тибетски писания, напечатани чрез дървени литографии.

 Павилионът Уанфу или павилионът на безмерното щастие е построен около колосалната статуя на Буда Майтрея. Издялана от монолитен дънер на гигантско сандалово дърво, статуята е висока 26 метра, като една трета от тялото й е заровена в земята, за да се предпази в случай на земетресение. Тя е регистрирана в рекордите на Гинес за 1993 г.

В северозападната част на храма са изложени артефакти от Тибет от времето на династия Цин, има и изложба, свързана с тибетския будизъм и със самия Ламаистки храм. Колекцията включва колела на дхарма подобни на скиптър, ваджри – т.нар. господари на мълниите, камбани, изображения на буда, както и многоръка статуя на Гуанин- бодхисатвата на милосърдието. След като приключите обиколката из основните сгради на храма можете да се разходите из страничните коридори и зали на това особено значимо място.