Може би нищо не може да даде толкова добра представа за стария Пекин, както очарователните и непрекъснато намаляващи хутуни с традиционните къщи “ съхъюен”. “ До известна степен хутуните и алеите са душата на Пекин", пише Лян Бинкун, известен пекински писател в книгата си за хутуните.

 Никой не знае колко точно на брой са тези улички, но според старите пекинци те са поне толкова, колкото космите в четината на бика и със сигурност повече, отколкото някой би могъл да преброи. Комитетът, който се занимава с градоустройственият план на Пекин твърди, че когато Комунистическата партия идва на власт през 1949 год. , хутуните са 3000, докато през 2003 год. са преброени едва 1559, а оттогава досега още стотици са унищожени.

 Самата дума хутун се смята за произхождаща от монголската  “ хун тун “, което в превод означава “кладенец”. Тези улички са строени още по време на династия Юен 1271-1368г., когато хан Кубилай построява своята столица Даду, върху чийто основи се издига Пекин.

 В имперската епоха  имената на хутуните се предавали от уста на уста и едва с идването на династия Цин по стените на уличките биват окачени табели. Повечето от наименованията са свързани с търговията, която се осъществявала на даденото място. Например днес имаме Памучния хутун, Оризовия хутун, Ножицата, хутун Чаен лист, дори хутун Шапката на Великия Ли.

 Разходка из хутуните

 Тази разходка ще ви отведе сред бързо изчезващите хутуни на Пекин. Ще имате възможност да усетите малко от атмосферата на стария град, минавайки през магазинчета, в които се продават традиционни стоки и храни или наблюдавайки обикалящите велотърговци, които разнасят стоката си направо върху прикрепена върху колелото платформа с рамка. За щастие на повечето от табелите има и латинска транскрипция на имената, което прави ориентирането по-лесно.

 Можете да започнете обиколката от Националния музей на изкуствата на Китай. Завийте наляво след изхода и минете през малкия парк на ъгъла. Сутрин местните се разгряват с тайдзицюен, танцуват или въртят Дебело спортно приспособление на над 2000 години.

 Тръгнете на север през парка и ще излезете пред един голям съхъюен – резиденция, за която се твърди, че самата императрица Цъси подарила на своята племенница. Както повечето подобни къщи и тази е населена с прииждащите по време на културната революция тълпи нови граждани. На портата са окачени две дърборезби на лотоси, символ на чистотата и щастието. Двата лъва от двете страни, както и четирите греди над входа показват, че къщата някога е принадлежала на високопоставено лице. Ако портата е отворена, вътре ще забележите две огромни каменни поставки – основи за каменни пана, всяка от която покрита със сложни мотиви. За жалост паната отдавна са изчезнали.

 Като подминете портата завийте на ляво на изток и повървете малко, отново завийте наляво на ъгъла с ул. Мейшугуан дундзие. Пресечете улицата в мястото, където тя завива на ляво и продължете на север по по-малката уличка, която ви се пада от дясната страна. Ул. Дафосъ дундзие 1 изобилства с хранителни заведения. На № 24-2 продават вкуснотии като йоутяо- бухтички в китайски стил, както и хуашао- кръгло руло с пълнеж от сусамова паста и кафява захар. Съседното ресторантче ви предоставя ръчно приготвени нудли. На следващия ъгъл стигате до поредното заведение, което ви предлага огромен избор от ядки, сред които слънчогледови и пъпешови семки.

 Улицата продължава наляво на следващия ъгъл. Минате през голямата червена арка с великолепен покрив в китайски стил. Пред втората къща ще видите два големи квадратни камъка от двете страни на портата, които са служели за коневръзи – реликва от времената, когато конете са били обичаен транспорт в тази част на града. Ако портите са отворени, ще видите малка стена под формата на каменно пано, която се нарича “инби”. Обърнете се с гръб към входа и отсреща през улицата ще видите подобна стена. Китайците вярват, че тези стенни пана могат да ги предпазят от нашествието на зли духове в къщите.