Всеки е чувал легенди за граф Дракула. В тази статия ще ви покажем от къде са се родили. Замъка е разположен между планините Буцеги и Пиатра, там където влиза прохода Бран, затова замъка е известен още и като Замъка на „Бран”.

Историята на замъка наистина би впечатлила всеки турист докоснал се до него. В края на 14 век, крал Сигизмунд се отказва от ръководството на крепостта Бран и на негово място идва Мирча чел Батран. Царския трон е предаден на унгарската аристокрация, а крепостта преминава под върховенството на верните боляри на Мирча. След като е оставил крепостта под ръководството на най-верните си хора, след няколко години той се връща и поема управлението.

Крепостта играе съществена роля в опазването на унгарския крал от османците нашественици - "инвазията, идваща от Влахия през прохода Рукар”. Това е причината, поради която жителите на Брашов построил замък за собствена сметка.

През 1498 година крепостта преминава под владение на търговци и тя е била използвана главно като пазар. Независимо от това замъка продължава да се пази, от 2 гарнизона; 2 постоянни пазачи и около 10 стрелци. Всеки, които иска да посети замъка трябва да даде на болярите входна такса. Отделно крепостта печели от продажбата на мляко, сирене, производство на дървен материал. Няколко пъти селяните организират бунтове срещу аристократите.

През 18 век замъка е обитаван от пазачи, които имат за цел да  следят границата австрийски нашествия. През 1836 година замъка се превръща в официална граница и мерките за опазването и вече не са толкова строги. През 1920 година град Брашов дава замъка „Бран” на кралица Мария на Велика Румъния, в който е живяло царското семейство до 1947 година, от тогава замъка е отворен като музей.

Архитектура

Изграждането на замъка "Бран" започна някъде около годината 1378. Тогавашните архитекти някак си успява да съчетаят цялостната конструкция с дърво и да предадат несъизмерим стил.

Състои се от два реда от стени, направени от камък и тухла. Стените също описват историята на замъка, защото по тях има не малко следи от мечове, боздугани, които са използвани при нападенията на замъка. Замъка има и мазе, което е използвано като затвор, състоящо се от 7-8 стаи, за съжаление, днес не може да бъде видяно.

Външната стена на замъка е построена от каменни блокове и тухли с правоъгълни дупки, от които са излизали оръдията и обстрелват нашествениците. Една част от замъка е наречена Дижон и включва в себе си кръгла кула и голяма порта. Състои се от четири етажа и две камери. На върха на кулата има наблюдателница. Под Дижон има голяма яма, която е използвана от древните жители за съхраняване на барут (ако имате желание днес можете да я видите). Първоначалната главна порта има кръгла форма, но през 1625 година, тя е възстановена с правоъгълна форма. Портата е блокирана с големи греди, които биха спрели дори и най-смелите набези.

Единствения начин да се влезе в замъка по това време е да се изкатерят по 57 метровата стълба. Архитектурата на замъка е сравнявана с тази на египетските пирамиди, защото и до ден днешен крие тайни, които остават неясни дори и на най-големите специалисти в тази област.

Определено замъка е имал много реконструкции и подобрения през годините. През 16 век прозорците са заменени със стъкло, а покрива е покрит с плочки. По това време много от подобренията са направени от принц Габриел Бетхен. Той изгражда още една правоъгълна кула на два етажа. Старата кула е построена в типична архитектурен стил по това време къщите на селяните са били разположени на северния склон близо до крепостта. На първия етаж има предверие, голяма трапезария, кухня, а под стълбите една малка стая, където се съхранява барута. Второто ниво включва също: вестибюл, малка камера с врата към новата кула, стая с къси светлини, една малка стая и коридор направени от дърво (към изхода на изхода към двора).
 
През 1920-1930 са направени други промени. Прозорците са пригодени за оръдията, а в стаята на асансьора е направена уредба за печка и камина. Също така са изградени дървени стълби водещи към четвъртия етаж.

Много легенди са свързани с Замъкът "Бран". Говори се, че замъка е принадлежал на граф Дракула (Влад Цепеш), но е трудно да се докаже. Влад Цепеш живее само за кратко време в замъка и то като гост. Но все пак това не пречи на туристи от цял свят да посещават замъка и да вярват на легендата за Дракула.

Легендата за Дракула

Легендата за Дракула тръгва от 1897 година, когато Брам Стокър пише ужасяващата история за графа. Тя е толкова реалистична, че милиони хора по света живеят с мисълта за жестокия граф. Дори учените се опитват да разберат истината за вампира от Трансилвания.

Историята на писателя е базирана върху живота на Влад Цепеш (1431-1476), човек почитан от румънците, защото е спрял набезите на османците. Известен е като един от най-страшни врагове на турците, той прилага закона за смъртното наказание и убива всички тези, които счита  за неприятели, разбойници, хитри свещеници, коварни благородници, просяци, узурпатори.

Историците го наричат Влад Цепеш, докато хората го възприемат като граф Дракула, защото той използва в подписа си името на баща му, Дракул - Дявол. Дракула се получава от румънската дума означаваща Дявол или дракон. Тази дума носи в себе си магия и мистерия.

Замъкът на Дракула е построен в края на прохода Бран и се явява част от по-големия замък. Той е като врата за всички пътешественици, които искат да се докоснат до легендата за Дракула.

Кой е Влад Цепеш?

Влад Цепеш  (Дракула)

Принц на Влашко (1448,1456-1462,1476)

Син на Влад Дракул (Кавалер на Ордена на дракона- псевдонима Дракул,  означава "дракон" или "дявол" на румънски през 1431 г.) и внук на Мирча Велики, крал на Влахия (1386-1418)

Влад Цепеш въвежда много строг ред във Влашко, укрепва армията, помогна на търговията със съседните страни и е безмилостен към тези, които се опълчват срещу него. Той приема тоталитарното ръководство и воюва срещу Османската империя, като многократно я побеждава.