Върнах се преди 20 дни, а едва сега намирам време да седна да напиша нещо за пътуването ми до Канада и по-точно за престоя ми в Отава (основно) и посещенията ми на Монреал, Торонто и Ниагара. Дните ми бяха пълни с различни впечатления, ще се опитам да споделя част от тях тук, с помощта на верния ми фотоапарат, разбира се :-)

Пътят през Париж до Монреал - 12 часа и половина от първото излитане и часовете без сън не ми се видяха толкова тежки, колкото очаквах. Air France се представиха на ниво, гледах и готино филмче, едва от 20 дни по кината на персоналния ми екран.

Успях да зърна, не от толкова високо, Айфеловата кула и Триумфалната арка. На тревните площи на летището ни посрещна едно зайче - как издържа на непрекъснатия шум от самолетите не знам.

През целия ми престой бях отседнал при близки роднини в Отава, столицата. Поради тази причина повечето ми впечатления са от този град, но в голяма степен са валидни и за останалата част от Квебек и Онтарио.

Няколко неща веднага се набиват на очи - всичко е широко, подредено, подстригано, сресано и чисто. Няма къде да ти се спре погледа. Дори един билборд няма за разтуха, включително по магистралата. Никъде, освен на една улица в Ниагара не видях крещящи реклами и цветове, всичко е едно такова семпло и почти скучно. Предполагам е излишно да споменавам, че инфраструктурата е в почти отлично състояние.

Много зеленина има, навсякъде в Отава и всичко се поддържа. В Торонто и Монреал също, но по-малко.

Интересно е, че стълбовете за електрическите кабели са дървени почти навсякъде (с изключение на "магистралните"). На места може да видиш един стълб с опънати 10-15 опорни стоманени въжета до земята. Не знам защо ги предпочитат пред бетонните.

Голям шок бяха клоновете на банките - все едно магазин в България преди 20 години, така изглеждат отвън някои. Също така се оказа, че е забранена продажбата на алкохол, с изключение на специализирани магазини, които са държавни.

За мой късмет на 3 мин. от къщата имаше обществени тенис кортове, баскеболно игрище и игрище за плажен волейбол. В комплект с прожектори за желаещите да спортуват през нощта!

Климата ми идваше малко в повече на моменти - 35 градуса и 70% влажност - рецепта за обилно потене :-) Някои дни след половин час баскетбол все едно бях излязъл от душа.

Животните са нещо, което прави впечатление. В градината ни живееше някакво зайче, а един ден видях сърна на 200-250 метра от мен, явно беше излязла от гората да попасе. Пълно е с бобри (щъкат си по канадските ливади, никой не ги закача) и катерици. Имат и едни мини-катерички. Котки и кучета по улиците обаче няма :-) Няколко километра на север жителите на национален парк Гатино редовно са навестявани от мечки през зимата. Има и еноти и скунскове (гадно е както си караш и изведнъж цялата кола да се изпълни с миризмата...).

Хората ми харесаха като цяло. Ако възникне някакъв проблем (например при разминаване по улицата) веднага изстрелват "Sorry", дори когато не са виновни за нищо. В България не мисля, че автобус от градския транспорт би ме чакал 30 секунди да дотичам и да се кача. Навсякъде служителите бяха много учтиви и услужливи.

Доброволния труд там е нещо масово. Едва ли има хора, които да не са вършили поне по няколко дейности на доброволни начала. Така и не я разбрах съвсем тази култура.

Шофьорите са изключително дисциплинирани, с малки изключения. Сигурно се дължи на солените глоби и камерите. Колоездачите имата на разположение десетки километри вело-алеи, истински.

Очаквах да имам сериозни проблеми с храната, но нямах. Дори бих казал, че част от плодовете и зеленчуците бяха по-хубави от тези, които мога да намера в София на пазара, останалите - същите. Също така се бях приготвил за големи порции и огромни сандвичи по заведения и ресторанти - но не би. Единствено се озорих като в киното ми подадоха един литър кола и един огромен пакет пуканки, който едвам изядох до финала на филма.

Сигурно още доста неща мога да се сетя, но по-добре да почна по снимките, че ще стане километричен този постинг. Това долу е средно голяма улица в жилищен квартал.



Улица с къщи в средно скъп квартал, по обяд в работен ден:



Всички имат гараж, но обикновено колите пред всяка къща са поне две. В богаташките квартали къщите са си малки имения, и задължително с перфектно аранжирана и поддържана градина, нерядко с фонтанче.

Това е изглед към задната страна на Парламента. На преден план е музеят на цивилизацията.



Музеите им наистина са страхотни. След като съм бил в толкова Музеи в Европа, включително Ватиканския, не мислех, че така интересно може да ми бъде и, че ще прекарам часове в различни музеи.



Всичко е направено така, че да те потопи в атмосферата на това, което показва музея. Визуално, звуково и всякак е помислено и е направено. Навсякъде има интерактивни занимания за малки и големи, които те карат да вземеш участие в някаква дейност с която да се забавляваш или да научиш нещо ново.

В Музея на цивилизацията имаше ангажирани и няколко актриси, които с едновремешен английски изнасят мини-сценки и комуникират с туристите, за да направят преживяването пълно. Това е точната дума - преживяване, това осигуряват музеите им и затова са уникални. За него и само заради него са пресъздадени цели сгради, части от пейзажи, кораби и какво ли още не, включително с восъчни (мисля) фигури, които са съвсем като истински.



Вътре в самия музей е пресъздаден цял град, в реални размери и с изпипани всички детайли по обстановката.





Един кадър от центъра на Отава с Шато Лориер - голям хотел-замък.



Екстравагантна скулптура пред музея на изкуствата.



Посетихме монетния двор, в който има разходки с водач (guided tour ? :-) ). Нагледах се на злато, подържах едно кюлче, струващо половин милион долара и видях къде са правени олимпийските медали за олимпиадата във Ванкувър.

Някой да иска разходка с автобус-амфибия?



Странно и неочаквано за мен, Европа ми липсваше. Европа е уют. Америка е студена практичност. Поне такова беше усещането ми през повечето време. Улица Спаркс в центъра на Отава беше нещото, което най-много се доближаваше до Европа като излъчване - с масичките на улицата, цветята, фенерите, пейките...





Много интересен ефект се получава когато в стъклената фасада се вижда отражението на старинната сграда отсреща.



Това е типичната гледка в центъра иначе:



Парламента на Канада:



Всички заседания на парламента се излъчват на живо. Може да се влезе и да се гледаш дебатите (или поне една част - questions period) - беше забавно, почти като на футболен мач :-) А мислех, че само в нашия парламент стават забавни неща. Има обиколка с водач, а също така свободно може да се качиш на кулата, което се пада едно от най-високите места в околността, защото е и на хълм.

Има светлинно и звуково шоу, при което цялата сграда на парламента се използва като огромен екран. Направено е страшно ефектно, особено в един момент когато цялата сграда почва да се движи пред теб... Жалко, че не си бях взел фотоапарата.



На горната снимка виждаме няколко депутата от управляващата партия на консерваторите чинно да си чакат служебното автобусче да дойде да ги вземе. Не знам дали се ползва масово, но почти не се виждаха лимузини и други подобни изцепки. Дали няма да спестим няколко милиона ако строим и нашите депутати да ходят на работа с автобусче, вместо с мерджани и bmw-та?

Оригиналът на пътеписа можете да намерите тук.