С много ентусиазъм и две коли, пълни с нетърпеливи хора, палатки, чували потеглихме в събота сутрин към Plitvice/Плитвице. Слънцето печеше и вещаеше чудесно време, докато не влезнахме в окото на урагана след Белград. След 12 часа път можехме щастливо да слезем на Хърватска земя, само на 6 км от приказния им национален парк Plitvice/Плитвице. Понеже бяхме големи ентусиасти и решихме че времето ще е с нас последната седмица на септември, избрахме къмпинг Корана, който се намира на същата река, която лъкатуши през плитвишките езера. Който е по-далновиден определено би избрал да пренощува в удобно бунгало, тъй като разликата в цената е само 1 евро (12 евро на вечер на човек в палатка).

Къмпингът предлага магазин, ресторант, баните и тоалетните са многобройни, душовете са подвижни, топлата вода е в изобилие. За хората, които не биха допуснали да останат и ден без интернет, ще бъдат приятно изненадани от wireless мрежата в информационния център и местата около него. За тези които нямат място за лап топ  в раницата си, не се притеснявайте, има безплатни компютри на рецепцията, както и много брошури за Хърватска, местността, къде да се разходите. Около местата за палатки има електричество, така че си носете удължители и разклонители.

Plitvice/Плитвице макар да е най-големият национален парк с площ от около 300 кв. км, не е единственият. По време на екскурзията си в тази малка приказна страна ще останете удивени, че бихте могли да посетите още 7 природни резервата, които не отстъпват по красота и разнообразие на този. В някои от тях се влиза със записване, така че включете го в подготвителния лист преди ваканцията.

Ако отдавна се чудите кога да отидете в Plitvice/Плитвице и не сте се наканили, то побързайте, защото природата сменя не само премяната си през различните сезони,  но и облика си през годините. Много водопади изчезват, други се появяват. Природата е непреходна и вечно променяща се но каква е тайната за промяната на скалните и водни форми в Plitvice/Плитвице? – Непрестанното формиране на биодинамични туфести формации под влияние на конкретните екологични и хидроложки условия. Туф или травертин е пореста карбонатна скала, образувана от утаяване на калциев карбонат във водата. Тя е причината за многобройните бариери, первази и други скални форми в карстови реки и потоци, които будят удивлението на туристите. Формирането на травертин на различни места предпоставя възникването на нови водни каскади. Разбира се с времето водната стихия променя посоката си, намира нови, пътища и пролуки, в резултат на което някои карстови образувания се пресушават, а други - нови - започват да се образуват.

Нашата дружина избра един от слънчевите дни и поехме със затаен дъх към Plitvice /Плитвице. Дали щяхме да се насадим на приказна гледка, която сме виждали по снимките в интернет или просто хората публикували снимките бяха ги украсили с Photoshop?

Наближавахме, решихме да влезнем през вход 1. Има още един вход и в зависимост колко време сте отделили от Вашата екскурзия за парка може да изберете подходящ маршрут. Има няколко тур обиколки,  A, B C, D, F… Всяка от тях ще ви преведе през незнайни красоти в зависимост от това дали имате, 2, 3, 4, 5 или 8 часа на разположение. Ние понеже бяхме големи ентусиасти, и основната цел на пътуването ни бяха езерата, заделихме 8 часа и взехме маршрут F. Няма как да се загубите, на всеки кръстопът в парка има табели, които показват посоката в зависимост от това коя буква следвате.

Спряхме колата си на паркинга, който е 1 евро на час и нашето пътешествие започна от вход 1. Ако сте решили, че бихте спестили парите за паркинг, то може да оставите колата си извън парка. В 9 часа тръпнехме на касите и нямахме търпение да пропилеем 16/20 (студенти/възрастен) евро. Грабнахме билетите и картите, полетяхме навътре и онемяхме. Озовали се бяхме на една тераса, която открива гледка към величествен водопад, който се изсипва в едно малко езеро, и безброй малки бодни каскади ромолят под него. Накъдето и да се обърнехме оставахме смаяни от гледката. Plitvice/Плитвице!

Никой не би могъл да те опише и заснеме колко красива и величествена е твоята природа.

Затичахме се надолу по пътеката стремглаво, изпълнени с любопитство къде ще се озовем. Минавахме върху дървени мостчета само 10 см над водата, наслаждавахме се на патиците плуващи в зелените води. Какъв цвят само! Все едно беше пролет. Снимахме рибите, вървяхме опиянени от водните каскади и нямахме търпение да видим какво ли ще открие на пътя ни след следващият завой…

Стъписахме и спряхме, намирахме се под огромния водопад и се наслаждавахме на дъгата, образувала се от играта на водата с въздуха. Сложихме дъждобраните, защото водопада, бързайки да скочи от високата скала в езерото, ни покриваше с лека водна пелена. Щракнахме 3-4 пъти и беж нагоре по каменните стълби, които ни отвеждаха високо, високо… Минавахме под скални мостове и тавани, докато накрая не стъпихме победоносно най-отгоре. Повървяхме малко, надвесихме се от една карстова тераса и видяхме хиляди малки мравки в далечината да пъплят. Бяхме се озовали над водопада и наблюдавахме отдолу ентусиазираните туристи.

Стигнахме Плитвишкото село, което предлага удобна легова база за туристите, които не са любители на къмпингите или просто искат да почувстват величието на природата и да потънат в нейното обаянието за повече от 8 часа. Ако отседнете в някои от хотелите за повече от ден, с един билет за парка, можете да се разхождате и да му се наслаждавате до края на ваканцията ви.

Ние отново се изгубихме из пътечките лъкатушещи през гората, между езерата, наслаждавахме се на дървесните гъби. Уви всички пеперуди бяха заспали зимен сън, но си обещахме, че догодина ще дойдем да заснемем, ако не всичките 321 вида, то поне 3 :). Гладът ни пришпори, слязохме долу край едно от езерата, хапнахме в местния ресторант и се отправихме отново по пътеките, които ни изненадваха във всеки следващ момент с дивните красоти на парка.

Уморени от пътешествието, се качихме на едно от безплатните корабчета, за да се насладим на следобедното слънце. Полежахме още малко на един от мостиците, удивявайки се на речните риби и поехме обратно. Мостове, водопади, хора… и една пещера. Провирайки се през нея се озовахме отново нависоко, където се насладихме за пореден път на величествена и спираща дъха гледка.

С празни стомаси и куп скъпи спомени и впечатления излязохме през изхода и си купихме по парче хърватски щрудел, който беше неописуеми вкусен. Не го пропускайки! Седнахме на една пейка, уморени от деня, слънцето, водата, невярващи все още, че бяхме за миг от вечността част от тази приказка. Беше 17 часа. Ентусиазирана китайска група тъкмо влизаше в парка. Явно правеха маратон из европейските забележителности. Съжалихме ги. Какво ли щяха да видят за това кратко време? Още само час оставаше… и Плитвице щеше да затвори вратите си за посетителите, за да замръкне величествена в преградката на нощта.