Тръгваме от родното си градче на екскурзия в посока София – Тел Авив. Туристическият пакет, който сме закупили е наречен „Запознанство с Израел(Светите места).
Полетът до Тел Авив трае 2.20 ч. – време достатъчно, за да се насладим на слънчевите облаци, майсторското пилотиране и любезното обслужване от страна на екипа на Bulgaria Air.
На летище „Бен Гурион” ни посрещна трансферистът, който ни откара до хотела. В непосредствения разговор получихме много комплименти за добрия руски език, на който общуваме. Езикова бариера обаче имаше по – нататък за двете ни деца, защото в училище учат английски език, който тук, в Израел не им беше в услуга.
Настанихме се късно вечерта в хотела, заспивайки с положителни очаквания за следващия ден. А той беше плануван като свободен, т. е. време за плаж и разходки. Това първо докосване до Средиземно море ни донесе и изненади: горещ пясък, върху който не можеш да стъпиш бос; няма миди, но има огромни медузи, които не те докосват, а заедно с вълните режат кожата ти все едно с ренде. Няма настрапчиви търговци, а само шепот на морска пяна.
Трети ден – най – незабравимият. Екскурзията до Йерусалим и Витлеем. След закуска потегляме с луксозен автобус, група руснаци и нашето семейство. Екскурзоводското обслужване е на високо ниво и естествено на руски език. По пътя за Йерусалим бяхме запознати с неговата древна и нова история. Унесени в монотонното бръмчене на автобусния двигател изведнъж пред нас изникна библейски пейзаж – каменни сгради върху хълмовете, типичния полуовал на прозорците. Мекият нюанс в бяло и сиво, който излъчваха къщите ни прегръщаше и сякаш искаше да ни каже: „Ние всички сме еднакви, защото един е различният” – И ние го видяхме – сред сивотата на великия Йерусалим грейна златното слънце на купола над Божи гроб. Преди да стигнем до него посетихме Гетсиманската градина, където е заловен Иисус Христос. Вековни маслинови дървета ни респектираха и в същото време техните зелени все още плодове като че ли ни се усмихваха, погалени от сноповете слънчеви лъчи. Над тях величествена се оглеждаше в небосвода църквата „На всички нации”.
От там тесният асфалтов път ни поведе покрай Сионската гора и Долината на дявола, която и днес остава пуста, защото никой не смее да строи там. С изненада установихме, че излизаме от столицата на Израел, без да се докоснем до най – важното за човечеството място. Много бързо се озовахме във Витлеем, там където се е родил Иисус Христос. Това е на територията на Палестинската автономия. Влязохме в храма и онемяхме, без да се налага някой да ни напомня за тишината. Тихо и свято място. От центъра на църквата се спуснахме по тясно криволичещо стълбище, което ни заведе до яслата, където се е родил Младенецът. Там, върху пода грееше сребърно копие на онази звезда, която е оповестила идването на Спасителя. Докоснахме се до нея, поклонихме се пред рождественото място и не знаехме на кой свят сме. Невероятно преживяване. Наистина преди възкресението човек трябва да види първо рождението.
Извън пределите на църквата ни обградиха продавачи на сувенири, които не бяха забравили как Христос е изгонил търговците от храма.
Поехме по обратния път за Йерусалим, а екскурзоводът продължи с разказа си за разделението на Свещения град, т. е. той се дели не само на Източен и Западен Йерусалим, не само на стар и нов град, но и кварталите са разделени на еврейски, арабски и християнски. Неусетно се озовахме пред вратите на Божи гроб. Огромна църква, в центъра на която е разположено това Свято място. Тайнственост и величественост, истина и благодат. Поклонници от цял свят с различен цвят на кожата, с различни религии и убеждения тук ставаха еднакви и подвластни единствено и само на Християнската вяра и доброта.
Стената на плача беше следващото Свято място, където разделено мъже и жени се докосваха до нея. Във всяка от цепнатините между камъните се виждаха безброй бели листчета, на които бяха написани съкровени човешки желания с надеждата те да се сбъднат. Не видях нито едно паднало на земята. Прибрахме се към залез слънце в хотела.
Четрвърти ден в Израел – отново плаж и след обяд екскурзия в стария град Яфо. От неговите брегове е отплувал Ноевия ковчег. Макар че Спасителят никога не е бил в Яфо, то неговите ученици са били тук. След всичките старинни каменни къщи една се отличаваше. Това беше именно домът, в който е живял Свети Петър. Разходихме се по улиците на зодиите, минахме и по моста на зодиите, а след това потеглихме към Диамантената борса, намираща се в централната част на Тел Авив. Наблюдавахме неописуемо диамантено ревю, презентация за историята на диамантите, а накрая се докоснахме до много от тях.
Пети ден – екскурзия до Кана Галилейска и Назарет. Пътуването ни премина през много населени места. Незабравими ще останат за нас архитектурните пейзажи на Хайфа и Нетания, чудните бананови, портокалови и палмови насаждения. Навсякъде по пътя ни се усмихваха бели и розови леандри. По отношение на растителността в Израел не разполагат с плодородната почва на България, но затова пък в резултат на капковото напояване поддържат живи и красиви всички цветя, храсти и дървета.
Пристигаме в Назарет, където е живял Иисус със семейството си. Видяхме някогашното им жилище. Влязохме в католическата църква, в двора на която са изложени икони, дарени от различни държави. Отново се докосваме до Божията обител. Поклонихме се пред камъка, на който Божият син е стоял докато извършва едно от чудесата си, а именно да нахрани с пет риби и два хляба повече от 50 000 човека. Видяхме и мястото, където Иисус превръща водата във вино. Така Свято място след Свято място ни отвежда до следващото Свято място, а именно водите на р. Йордан. Няма да описвам какво е преживяването. Само ще дам един прост пример: Влязохме в реката, а около нас риби и бобри. Нито едно от животните не избяга от нас, а напротив всички те чакаха да ги погалим. Радваха се, радвахме се и ние. Целунато от Бога място!
Последва посещение в Тиберия и Табха. Очаровани останахме от православната църква „Дванадесетте апостоли”, към която има манастир. Почуствахме се като удома си – студена питейна вода, асма с надвиснало кехлибарено грозде, лично стопанство от обикновени и редки животни.
Обратно по пътя за Тел Авив спряхме до бреговете на Галилейското езеро, зад което се извисяват Голанските възвишения. Прибрахме се вечерта с ясното съзнание, че на следващия ден се разделяме със Светите места на Израел.
Ден последен – ден за завръщане в родната България и раздяла с Божиите земи.
Несравнимо преживяване с никое друго пътуване! Трябва човек да се докосне и усети духовното, човешкото, непреходното.
Да даде Бог на всеки!
