|
|
|
| 05 Юни 12, 13:08
/ Автор: Райна Кастолди
|
| Леричи, Италия |
|
алко неочаквано, но фриволен сезон като лятото и изборът на плаж могат да доведат до "сериозни" размисли за поезия и изкуство. Това се случва в Леричи, на тиренския бряг на Италия, на границата между областите Лигурия и Тоскана.
Леричи е малко морско градче в сърцето на Залива на поетите. Той е разположен
между Генуа и Ливорно
- двете големи пристанища, и дължи името си на силното присъствие първо на английските поети романтици и по-късно на едни от най-утвърдените модерни италиански поети и художници. Това е мястото, където в началото на XIX век се установяват Мери и Пърси Б. Шели, Байрон и заедно с тях цяла миниколония от английски разкрепостени духове. Половин век по-късно на този бряг се ражда и черпи вдъхновение един от най-ценените италиански съвременни поети - Еудженио Монтале, носител на Нобеловата награда за поезия през 1975 г.
Заливът на поетите има формата на тясна удължена подкова. В най-запазената му част се намира голямото пристанище Ла Специя (буквално подправката) - име, което подсказва древното му предназначение на средиземноморски пазар на подправки и сол. Леричи е в края на тази подкова, а от другата страна на залива са накацали Ле Чинкуе тере (или Петте земи) - живописните рибарски селца, обявени от ЮНЕСКО за световно историческо наследство. Векове наред до тях
достъпът е само откъм морето
без никакви пътища за връзка с вътрешността, ако не се броят тесните пътеки, свързващи селцата помежду им и проходими само с мулета. Хората там преживявали с риболов и изненадващо упоритото покоряване на стръмните склонове, изграждането на тераси, на които отглеждат особено вкусни зеленчуци и грозде, от което добиват невероятно бяло вино (8.90 евро, най-ниската възможна цена за бутилка). Само след изграждането на жп линията, тези селца се свързвани и по земя с останалия "континент".
От това място, наблюдавайки пейзажа, се вижда как Лигурия постепенно преминава в Тоскана. Стръмните скалисти брегове, характерни за най-северната част, преливат в по-приятелските пясъчни ивици на Тоскана. Зад гърба им Апенините слизат от резките склонове около Генуа към вълнистите хълмове с наситенозелените кипариси на Пиза и Флоренция -
идеалната атмосфера за поетите на Романтизма
които търсят в явленията на природата израз на своите вътрешни контрасти и вълнения.
Мери Шели заедно със съпруга си, поета Пърси Б. Шели, и заварената си сестра Клер идва тук през 1821 г. след дълго пътуване из Италия - първо във Венеция, където П. Б. Шели се опитва (безуспешно) да убеди Байрон да признае дъщерята, която има от Клер. После в Рим, където им умира едно дете, и във Флоренция, където се ражда синът им Пърси Флоренс - с чието име отдават чест на ренесансовата столица.
Когато се установяват тук, Мери Шели е на 24 години и вече е написала "Франкенщайн". Мнозина от съвременниците им смятат, че всъщност Пърси е истинският му автор. Когато се запознават, Мери е само на 16 години, Пърси е на 21 и вече е изключен от Оксфорд заради есето си "Необходимостта от атеизъм", женен с едно дете и скоро в очакване на второ. Въпреки че е отхвърлен от обществото и от баща си, сър Тимоти Шели, той е ценен от кръга на романтиците и анархистите. Пърси е един от обещаващите млади интелектуалци, които усърдно сътрудничат с бащата на Мери, радикалния философ Уилям Годуин. Майката Мери Улстънкрафт умира при раждането й, но оказва силно влияние върху оформянето на бъдещата писателка. Тя е една от първите феминистки, чиито есета самата Мери често препрочита. Двамата с Пърси се обясняват в любов на гроба й, там той чете на глас стихотворенията, посветени на Мери.
Двамата решават да избягат, защото Пърси е женен, и предприемат първото си - по младежки недообмислено - пътуване. Заедно със заварената сестра на Мери, почти без пари, тримата преминават пеша или на муле през Франция и Швейцария. По време на това пътуване на брега на Женевското езеро се запознават с лорд Байрон и Уилям Полидори. Лошото време ги принуждава да стоят затворени във вилата на Полидори и четейки стари истории за духове, четиримата решават да импровизират прословутото състезание кой ще напише най-добрата фантастична история. Именно тогава Пърси Б. Шели пише своята поема "Освободеният Прометей", Байрон и Полидори пишат кратки творби, а Мери започва своя "Франкенщайн" с подзаглавието "Модерният Прометей"...
На 8 юли 1822 г. Мери Шели и Джейн Уилямс (на която П. Б. Шели посвещава някои от последните си любовни стихотворения) са
сами в Леричи
и очакват завръщането на съпрузите си Пърси и Едуард. Двамата приятели са отишли с лодка за провизии в Ливорно, но по пътя ги изненадва буря. Няколко дни по-късно телата им ще бъдат намерени от местни рибари. Шели умира на 29 години, жертва на природата, от която черпят вдъхновение той и всички романтици. Година преди това на 24 години е умрял Джон Кийтс, скоро след това ще ги последват Байрон, който загива в гръцко-турската война през 1824, и Уилям Блейк през 1827 г. и само за няколко години английският романтизъм ще изгуби най-оригиналните си поети.
В началото на юли времето е толкова ясно и хубаво, че е трудно човек да си представи наистина опасна буря. Сякаш за да опровергае всяко съмнение, вечерта на 3 юли небето изведнъж се снижи и цяла нощ продължи да вали, да се вълнува и рано сутринта се представи със своя червено-сив изгрев, под който се отдръпваше измореното море. Поезията на живо.
Как се стига до Леричи (Lerici)
Влак
До гарата на град La Spezia (разписание и цени можете да видите на www.trenitalia.it)
След това с градски транспорт, линия L, S (за информация www.atclaspezia.it)
Автомобил
Магистрала А12 от Генуа (Genova) по посока La Spezia, Viareggio.
Магистрала А18 от Парма (Parma) по посока La Spezia.
Плажове
Обикновено в Лигурия са малки и скалисти, доста скъпи, ако отидете на платен плаж (това лято чадър с 2 шезлонга струва 24 евро на ден). Но по закон на определени разстояния общините са длъжни да гарантират и свободни плажове, чиято чистота се поддържа по договор от арендаторите на частните ивици. В тази зона свободният плаж (между другото доста голям и един от малкото пясъчни) е между Леричи и Сан Теренцо, точно пред хотел "Флорида" - ако сте любопитни можете да видите уебкамерата на хотела
Към Ле Чинкуе тере
С влак или по море. От Леричи (а също и от Portofino, Viareggio, Genova) 5 пъти дневно с корабче. Еднодневната карта от Леричи струва 21 евро и включва отиване и връщане и неограничено пътуване между 5-те селца.
|
|
