|
|
|
| 05 Юни 12, 13:22
/ Автор: Десислава Александрова
|
| Генуа |
|
Генуа все още пази следи от старата си слава на могъща морска република. Тя, заедно с Венеция, Пиза и Амалфи, е поддържала една от най-големите и силни флоти на Средиземноморието, благодарение на развитата търговия, корабостроене и банкерство. През 18 век Генуа постепенно започнала да отслабва политически и икономически, в резултат на изместване на главните търговски пътища от Средиземноморието към Новия Свят. От древно пристанище на търговци и войници, градът постепенно се преврърнал в туристически район.
Спорни са двете хипотези за произхода на името на града. Според едната то произлиза от лигурската дума „genu“, която означава „коляно“ и може да се тълкува като „ъгъл“. Географски Генуа е разположена точно на ъгъла, който образува Апенинският полуостров с континента. Алтернативната хипотеза е свързана с латинската дума „janua“, която означава „врата“. Това тълкуване е по-романтично, тъй като ни позволява да приемем, че става въпрос за врата към морето и към далечни хоризонти. Същевременно, зад тази врата се крие изключително богата история и култура.
Чарлс Дикенс написал през 1843 в своето произведение „Картини от Италия“ следното: „Тогава не бих повярвал, че ще дойде ден, когато дори и камъчетата по улиците на Генуа ще ме привличат и че ще мисля за града с такава обич, като към място, където съм изживял много спокойни и щастливи часове.“
И до днес Генуа ревниво пази връзката си с морето. Любовта й към него се отразява в мраморнобялата красота на пристанищата, разпиляни по брега на града. Едва ли ще се намери човек, който да остане безразличен към прекрасния морски пейзаж и допълващата го пъстра мозайка от надвесили се над пристанищата къщи.
Разходка из Генуа
Естествено е, разходката да започне от старото пристанище. Porto Antico, както го наричат италианците, е било реновирано и в момента представлява място за отдих и туризъм. Тук е предвидена дори специална алея за разходки. Във водата наоколо се поклащат лъскави бели яхти със старателно изписани върху корпусите им красиви женски имена.
На входа на Porto Antico се издига дворецът Palazzo San Giorgio, който днес служи за седалище на пристанищните власти в Генуа. В него е имало тъмница, в която е бил затворен Марко Поло. Това се случило, когато през 1298 г. между републиките Венеция и Генуа пламнала война. Марко Поло участвал със свой кораб на страната на венецианците. Те загубили морската битка, а той бил пленен и хвърлен в тъмницата на двореца. Поло разказвал на генуезците за приключенията си в Изтока и много често споменавал за „милионите“ на китайския император Хубилай и за неговите „милиони“ поданици. Така, по време на затворничеството му в Palazzo San Giorgio, се родила най-известната книга на пътешественика „Милион“.
Макар и с по-бедна история, един от символите на града е пристанищният фар. 375 на брой са стъпалата, които водят към върха, откъдето градът се вижда в цялото му великолепие.
Главната атракция на пристанището е най-големият в Европа аквариум, построен през 1992 г. Сякаш, за да не откъсва обитателите му от естествения им дом, той се врязва направо в морето. За да разгледат многообразните морски видове, сред които делфини, акули и пингвини, всяка година тук идват около 1 500 000 посетители.
От пристанището може да се избере маршрут, който води към центъра. Вертикалното разположение на града прави пътя натам стръмен. Лесно е човек да се изгуби в лабиринта от тесни улички. Слънчевите лъчи трудно достигат до уличните павета, заради високите почти долепени една до друга сгради. Повечето от тях са боядисани в ярки тонове, с които силно контрастират широко отворените тъмноцветни капаци на прозорците. Човек може лесно да си представи как живеещите в съседните къщи семейства протягат ръце от прозорците, за да разменят някоя вещ или просто бъбрят в следобедните часове.
Из улиците силно се разнася миризмата на прясна, сурова риба, която предлагат малките магазинчета в приземните етажи на високите постройки. Все пак, сред цялата тази непретенциозност, не липсват модерни бутици и кафенета. В случай, че човек избере да обядва в една от многобройните открити пицарии, се оказва трудно да седне удобно на мястото си заради неравните улици. С типичната за италианците небрежност, атмосферата се допълва от гръмки разговори между продавачите.
Тесните улици, в крайна сметка, водят до по-просторни места. На подобно място, в сърцето на Генуа, е разположен дворецът Palazzo Ducale. От 13 век нататък той олицетворява центъра на древната морска република. Със своите 35 000 кв. м. днес Palazzo Ducale е място за култура. В него се помещават изложбени и конферентни зали, антикварни магазини и книжарници.
Наблизо е разположена катедралата San Lorenzo. Забележителната й фасада съчетава редуване на бели и черни ивици, характерен елемент за туринската област.
Маршрутът ви непременно трябва да включва улица Via Garibaldi – най-аристократичната улица в града. Тя носи името на Джузепе Гарибалди, италиански революционер, който имал големи военни заслуги за обединението през 1860 г. на разпокъсаната на малки области Италия. По-старото име на улицата е било Strada Nuova. Всяка крачка по нея връща назад в 16 век, когато морската република изживяла своя апогей. От двете страни на улицата – превърната изцяло в пешеходна зона - са разположени елегантни имения, повечето от които са построени между 1558 и 1565 г. Всички те отразяват миналото величие на града и се различават по фасадната украска, предверията, интериорните фрески и висящите градини. Много от сградите са превърнати в музеи или галерии, като например дворците Palazzo Rosso и Palazzo Bianco, където могат да се видят произведения на Паоло Веронезе, Камбиазо, Ван Дайк и много други.
Заслужава си да се посети имението от 16 век на принц Андреа Дориа, което разполага със собствен парк и фонтан в чест на морския бог Нептун. През 1528 г. принцът създал нова конституция, като направил Генуа сателит на испанското кралство. Много благороднически генуезки фамилии натрупали огромни богатства в резултат на последвалия икономически разцвет.
В по-търговската част на града, забелижителни архитектурни останки продължават да напомят за миналото. Човек се спира с удивление пред високата кула Porta Soprana. Построена през 12 век, тя е служила за защитна стена и пропусквателен пункт за търговския трафик. В основата й се намира скромната къща на пътешественика и откривателя на Америка Христофор Колумб. Той дарил една десета от възнаграждението си за откриването на Америка на генуезката банка San Giorgio, за да бъдат облекчени данъците върху храната.
Историческото богатство на Генуа далеч не е съсредоточено само в центъра. В предградията на града, сред изобилие от зеленина, малки езера и техните животински обитатели, са разположени паркове, летни вили и замъци. Отнемаща дъха е панорамната гледка от заобикалящата града крепостна стена. Тя е построена през 17 век и е втора по дължина в света след Великата китайска стена.
Многобройни са историческите забележителности в Генуа. За да се потопи в автентичната атмосфера на старата морска република, човек просто трябва да следва интуицията си по тесните калдаръмени улички. И кой знае, може би и той ще открие своята врата към нови хоризонти.
|
|
