|
|
|
| 05 Юни 12, 21:25
/ Автор: Радослав Райков Дневник.bg
|
| Швейцария - спокойна, но не и скучна |
|
Единство в разнообразието – това е силата, която обединява Швейцария, въпреки 4-те й официални езика, разнородната й кухня, различните географски и културни области и т.н.
Швейцария се състои от 23 кантона, три от които са разделени на по две суверенни области. Кантоните обхващат 3000 общини, всяка една от които се радва на голяма автономност. Тази политическа разпокъсаност е обединена от един общ съюз – Швейцарската Конфедерация. Онова CH, което виждате навсякъде из страната и е нейният знак, идва от латински и означава Confederatio Helvetica.
Но защо Швейцария е толкова фрагментирана? Историята й започва през 1291 г., когато селяните от планинските области Ур, Швиз и Унтервалден гласуват да останат заедно, за да запазят традиционните си права срещу домогванията на Великите сили. Първоначалният алианс предвиждал единствено обединение на силите, когато нововъзникналата държава трябвало да се отбранява. Затова Конфедерацията, във вида, в който я познаваме днес, съществува едва от 1848 г. Кантоните са й поверили само някои строго ограничени отговорности: външните работи, националната безопасност, сеченето на монети, гражданското и законодателното дело и обществените дейности като ж.п. транспорт, поща и др.
Швейцария има 4 официални езика: немски, френски, италиански и реторомански. Освен това има много местни диалекти, особено в немскоговорящата част. 50% от швейцарците са протестанти, 40% - католици и 10% - други вярвания.
Калейдоскоп на европейската история
Историческото наследство на Швейцария е богато и интересно. Споено от много култури, в него може да се види и немското разцепничество, и френската монархия, и италианският дух на Ренесанса. Баптистерията от V в. в Рива Сан Витале е реликва от ранното християнство, църквите в Мюстер и Мистер носят отличителните белези на каролингската епоха. Църквата в Зилис притежава най-старият в Западна Европа рисуван дървен таван. Не липсват и готически катедрали: Гросмюнстер в Цюрих, университетската черква в Нюшател, както и катедралите в Базел, Берн, Женева, Лозана и др. Манастирите в Айнсиделн и Енделберг, а също и абатската църква в Сент Гален са прекрасни образци на бароковото разточителство.
Но освен религиозни паметници, Швейцария притежава и много музеи, галерии, паркове. Заслужава си да посетите текстилния музей на фондацията Абег в Ригисберг и колекцията от ръкописи на фондацията Бодмер. Много ценени са и музеите по естествена история в Женева, Берн и Базел. В полето на техниката транспортният музей в Люцерн и международният часовникарски музей в Ла Шо де Фондс са забележителни. Интересно е да попаднете и на пазара за сирене в някой от гореспоменатите градове. Той се устройва на площада в центъра или на специална борса. Възрастни швейцарци, някои от тях с меки шапки с пера разглеждат огромните жълти пити, цъкат с език и мърморят под нос: "Не е вече като едно време!" Младежи в черни елечета и бели ризи пък се опитват да ги убедят в обратното. Но се намира и такива, които да купуват и търговията върви.
Швейцария винаги се е славела с прекрасното си хотелско обслужване. Оставало само тази традиция да се превърне в изкуство. Това се случило някъде около средата на 19 в. Тогава Цезар Риц създал своята хотелска верига и налагайки един висок в родината си, я разпространил в целия свят. Днес швейцарските хотели предлагат онова, на което заложили в началото: гостоприемство, комфорт, грижа за клиента и, естествено, дискретност.
Швейцарски селяни в традиционни носии.
[Reuters]
Лукс и провинциална идилия
В туристическите офиси може да получите информация за вилите и фермите, разположени високо в планината, които предлагат отлични условия за една отмаряща почивка. Къмпингите също са една добра възможност, защото са многобройни и идеално уредени. Някои от тях работят дори през зимата. За онези, които искат да се откъснат съвсем от света, са Браунвалд, Мюрен, Ридералп, Венген и много други тихи градчета, в които е забранено движението на коли. Те са изпълнени с остър, влажен, планински въздух, типичните швейцарски къщи от бели стени и кафяви греди, островърхите покриви на селските църкви, камбанариите с часовници.
Бернезе Оберланд
Бернезе Оберланд е една от най-прелестните провинции на Швейцария. Това е земя на пещери, водопади и малки езера, които заедно с каскадите Сим, Стаубах, Трюмелбах и Гисбах създават една приказна водна симфония. Къщите на местните са украсени с надписи, фино гравирани балкони, в Хаслитал ще ви посрещнат със сирене, а в Санен ще надуят огромните си, проточващи се до земята алпийски рогове.
Лифтът, преминаващ над спиращи дъха пропасти, ждрела от почти слели се сиви скали и губещи се черни въжета в белия саван наоколо показва победата на човека над природата, стига да не задуха вятър, който да разклати кабината или да не спре тока. През лятото белите ваканционни корабчета, сновящи из многобройните езера на областта са обичайна гледка; както и натрупаните под втория етаж на къщите дърва за през зимата, на които лежат мълчаливи прочутите кравешки звънци – какъвто има и "кравата Милка".
Женева
Женева е другият известен район в Швейцария. Но освен града, така се нарича и цялата административна област. Разположена между Алпите и Юра, Женева обхваща западния край на едноименното езеро. Местността има древна история – за пръв път се споменава от Цезар. Днес той е космополитен, многоаспектен град, чийто забележителности са неговите кейове и 140-метровия фонтан. На десния бряг на Рона, недалеч от център са разположени квартирите на многобройни международни организации, конгресни центрове и изложби.
На левия бряг е старата част н града, с лабиринт от тесни улички, катедралата "Св. Петър", антикварните магазини и хотелите с необичайни фасади, които именно придават неповторимия чар на Женева. Големите сиви капаци на прозорците, достигащи до земята са отворени, отпред са изнесени масички, застлани с червени карирани покривки, от улицата, която е толкова тясна, че няма никакво движение, ви отделя редица от кипариси, а над главата ви се развява швейцарският флаг. И ви поднасят поръчания чай в каничка с бучки карамелизирана захар, а количеството е достатъчно за 3 чаши. В такава обстановка човек може да остане на сладки приказки и цяла сутрин.
Вале
Но Вале е не по-малко очарователна провинция от Женева. Алпите и Рона са визитната картичка на Вале. Извираща от ронския ледник, реката се разширява в полето преди да се влее в Женевското езеро. А пък Алпите тук греят с цялото си величие – около 50 върха с над 4000 м. височина всеки. По-ниските хълмове са увенчани с останки от замъци или все още действащи имения. В тях не можете да влезете, освен в някои, чийто собственици не са в състояние да си платят данъците и ги отварят за посещения един път седмично или всеки ден.
Вътрешните им дворове са като на манастир, особено ако замъкът е на върха на хълм. Покрити мостове свързват отделните му части, в края на които се издигат типичните каменни кули, а отвъд тях се простират назъбените крепостни стени, пълзящи по възвишенията. Животът в голям степен се е запазил такъв, какъвто е бил през последните 100 г. във високопланинските подобласти Льотшентал и Гомс. Централен Вале обаче е сух и "бизез", дървени улеи, донасят водата отдалеч. Не случайно това е и районът на язовирите. Тук се намира най-високият язовир в Европа – Гранд Диксенс. Затова пък ниските части на Вале са толкова плодородни, че ягоди, кайсии и домати растат в изобилие.
Тичино
Най-топла е областта Тичино. Южният климат я превръща в голяма градина, пълна с евкалипти, кактуси-столетници и цитрусови дървета. Въпреки това този италиански говорещ кантон, на който латинските корени на населението са доста дълбоки има долини, които се изкачват чак до ледниците. Тук, на бреговете на Лаго ди Маджоре, са курортите Лукарно и Аскона. А от другата му страна са Пиемонт и Ломбардия, но вече в Италия.
Швейцария никога не би могла да бъде описана с нейните долини, върхове и бурна история. За сметка на това пък днес тя е една от най-спокойните държави в Европа, толкова спокойна, че според някои дори е скучна. Аз обаче не виждам нищо скучно в това животът ти да е уреден толкова добре, че да няма нужда да мислиш за нищо друго, освен за хобито си. |
|
