|
|
|
| 05 Юни 12, 21:30
/ Автор: Автор: Радослав Райков
|
| Замъкът Келбърн – история, красота, магия, приключения |
|
Семейното имение на графовете на Глазгоу, замъкът Келбърн, винаги е привличало туристи от цял свят, запалени по шотландската история. Въпреки че и днес той все още е обитаван от десетия граф, замъкът е отворен за посещения. Градините му са истинска атракция за малки и големи, особено след нововъведенията, които бяха направени през 90-сте год. на ХХ век. В нея се намират две от 100-те дървета, включени в Списъка на Шотландското дружество за опазване на флората.
Романтичната долчинка, в която се намира Келбърн, се смята за една от най-красивите дъбрави в Шотландия. Тя е прорязана от пътеки, които преминават в мостове и стълби, прекосявайки пропасти и поточета, катерейки се по стръмни скали и спускайки се по отвесни скатове, отвеждайки ви до блестящи водопади, дълбоки клисури и панорамни гледки, които отмарят очите със забулените в мъгла острови Firth of Clyde, разположени от другата страна на пролива.
След обиколката из атракциите на Келбърн, може да се отпуснете в кънтри-ресторанта, сервиращ местни, домашно приготвени ястия, в който ухае на сено и току-що изпечен хляб /хлябът си го правят сами/, или да се помотаете из сувенирния магазин, ровейки се в дрънкулките, или пък да разгледате семейния музей, където ще ви разкажат историята на замъка и пред генеалогичното дърво на рода Бойл ще ви запознаят с най-изтъкнатите му представители.
Най-старият шотландски замък, постоянно обитаван от едно семейство
Кога точно всъщност е положен първият камък не е известно, но се предполага, че първоначалната постройка е издигната някъде около 1200 година. Смята се, че Келбърн е най-старият замък в Шотландия, постоянно обитаван от едно семейство. Името му било Де Бовил, което с годините се превърнало в Бойл. Де Бовил били нормандски благородници от Каен, Франция, дошли в Англия заедно с Уилям Завоевателя през 1066 г., които се заселили в Келбърн през 1140 г.
Първоначалната постройка била крепост от нормандски тип, т.е. висока кула, която случи едновременно и за живот, и за отбрана. Именно за нея се счита, че е издигната в началото на ХІІІ век. Впоследствие тя била включена в пределите на по-обширен замък, завършен през 1581 г. от Дейвид Бойл. Тъкмо тогава семейството започва да придобива влияние над местната общност.
През бурния ХVІІ век Бойл се захващат с търговия и корабостроене и забогатяват. В средата на века влизат в политиката и Джон Бойл, бащата на първия граф на Глазгоу, Дейвид, започнал работа в митниците и акцизното, опитвайки се да спре контрабандата по брега на Айършир. Заради заслугите му по-късно бил назначен за кралски комисар.
Синът на Джон Дейвид Бойл (1666-1733) е известен шотландски държавник, кралски съветник и лорд-ковчежник и през 1703 година става първият граф на Глазгоу. Това автоматично го прави и член на Общата кралска комисия, Общото събрание на Шотландската Църква и Ректор на Шотландския университет.
Той е и човекът, който внася най-големите промени в замъка Келбърн. Вдига ново жилище, което присъединява към замъка и днес Келбърн обхваща както първоначалната сграда с типичните за времето си кули, така и имението, състоящо се от двуетажна къща. През ХVІІІ да живееш в замък /който тогава бил възприеман единствено като старо военно укрепление/ било демоде и признак на лош вкус.
За нещастие, Бойл се увличат по религиозните спорове в страната и задлъжнява, строейки и дарявайки епископални църкви из цяла Шотландия, включително катедралата в Пърт. През 1888 г. се оказва, че дължат 1 милион паунда и Дейвид Бойл, седмият граф на Глазгоу, продава земите си край Ървин, за да откупи обратно замъка, предложен на аукцион. Днес той е единственото притежание на Бойл. Дейвид Бойл, губернатор на Нова Зеландия от 1892 до 1898 г., прекарва живота си в непрестанно търсене на средства, с които да поддържа Келбърн, където и живеел, поради липсата на друга собственост в Шотландия.
Същата участ споделят и наследниците му, Патрик Бойл, настоящият, десети граф на Глазгоу и жена му Изабел, които, за да осигуряват необходимите средства за поддръжка на замъка и за да са в състояние да си плащат данъците, учредяват през 1977 г. Центъра "Келбърн" и отварят цялото имение за посещения. В парка към замъка създават атракциона "Тайната гора", а през 90-сте год. започват да предлагат и турове из Келбърн, както и наемане на части от замъка за тържества и частни партита.
"Тайната гора"
Разходката из парка на замъка винаги е била най-вълнуващата част. Долчинката, в която е разположен, не случайно се смята за една от най-пленителните в Шотландия. Като се има предвид пейзажа на тази сурова страна, съставен най-вече от мекия зелен килим на окосената трева, който покрива огромните, разлати хълмове на Шотландия, гористата долчинка на Келбърн е приятна "глътка въздух" от еднообразния пейзаж. Всред дърветата й блестят във всички цветове на дъгата ярки полски цветя, зелени папрати, разноцветни, цъфнали храсти и напъпили дървета. Пътеките лъкатушат и от двете й страни и в момента, в който срещнат палаво поточе, се появява добродушна гърбица от дърво, по която да минете и да продължите похода си. Благодарение на железните стълби, преодолявате отвесни скали и стигате до стар, частен път, който минава по Боу Бриг, един от най-старите каменни мостове в областта. Така спирате в дъното на долината, където от 6 метра височина се втурва сребрист водопад и пада право в устата на зейнала в подножието му пещера.
Долината е убежище и за много диви животни. Сред високата трева можете да видите не само наострените, бели уши на изплашен заек, но и опашката на грациозна сърна, както и самодоволната муцуна на ръждивокафява лисица, която високомерно помръдва мустак. В небето се плъзгат сиви рибари, които често кацат край потоците на водопой.
"Тайната гора" е най-атрактивната част от разходката из земите на Келбърн. Тя бе специално създадена и е сред най-печелившите нововъведения, които семейство Бойл направи през 90-сте години. На 100 метра над замъка, те прорязват пътеки в гъстата растителност и създават атракционна зона. Разширяват блатото и го запълват с крокодили. Изрязват лабиринт, в който се лутате сред огромни дървета и храсти, а не сред прилежно подрязан чемшир. Във високата част на дъбравата прокопават тунел, който излиза в Замъка без вход. В него живее алчният таласъм, който ревниво пази съкровището си и от страх някой да не му го отмъкне, е зазидал всички врати и отвори. Но вие минавате под земята и влизате в замъка. Намерете съкровището и по-важното – открийте път за навън.
Ако пък не сте толкова пълни с енергия, посетете Китайската градина, оазис на спокойствието и тишината, разливащи се сред екзотични цветя и храсти, доминирана от статуята на Буда. През центъра й протича малък поток, в съответствие с класическото парково изкуство на Китай, което залага на учението Фъншуй; а то твърди, че най-доброто място за постигане на равновесие между тялото и душата е там, където се съчетават водата и земята. В единия й край се издига малък китайски павилион, пазен от четири дракона, в който са изложени оригинални китайски рисунки, пресъздаващи в картини две китайски поеми.
Но независимо дали си падате по екшъна или по спокойствието, посетете "гвоздеят" на "Тайната гора" – Кулата, проектирана от Върнън Гибърд. Висока над 10 метра, тя може да побере 50 души наведнъж, а от балкона, опасващ кулата, се разкрива възхитителна гледка над цялата гора и замъка.
|
|
