|
|
|
| 06 Юни 12, 20:48
/ Автор: Горан Благоев
|
| Островът на цар Самуил |
|
Един остров в затънтените краища на Северозападна Гърция пази спомени за българското минало. Това е остров "Свети Ахил" в Малкото преспанско езеро. От него ни делят само неколкостотин километра и... десет века история. Тук се е издигала любимата резиденция на цар Самуил. Но земите край този остров са населявани с българи далеч преди това.
В края на VІІ век, приблизително по същото време, когато българите на Аспарух преминават на юг от Дунава, българите, водени от другия брат - Кубер, се заселват в Битолското поле и съседния на него район на двете Преспански езера.
По тези земи отдавна живеят славянските племена на бърсяците и драговитите. От тях е останало и името на тези земи - Преспа. По планинските върхове снегът остава до късна пролет. Може да се случи дори през април единият ден да е слънчев и ясен, а на следващият да бушува зимна виелица.
На старобългарски "Преспа" означава място, където има много сняг. Дори гръцките власти, които са асимилирали тотално местното българско население, не са променили името на района и днес той е известен като "Преспес".
По времето на княз Борис земите на Охрид и Преспа играят важна роля за разпространение на християнството сред тукашните българи. Тук е изпратен с мисия любимият Кирило-Методиев ученик Св.Климент Охридски. Районът на Девол, където първоначално се установява великият духовник е само през няколко хълма от Преспа.
На острова в Малкото преспанско езеро се предполага, че се е намирала една от седемте катедрални църкви, издигнати по заповед на княз Борис скоро след покръстването. Тези седем църкви са били средищата на първите митрополити на младата българска църква. Много е вероятно самият Свети Климент да е служил и да е проповядвал на български език в преспанската базилика. Тя е сред най-внушителните строежи, запазени от от времето на Първото българско царство. Общата й застроена площ е 968 кв. м.
Близо един век по-късно в тази базилика са положени мощите на Св. Ахил. През 986 г. Самуил печели една от най-големите си победи. След дълга обсада той превзема Лариса - централния град на Тесалия, и взима мощите на Св.Ахил, почитан като небесен покровител на областта. Нетленното тяло на светеца е донесено в Преспа, за да може, според средновековния православен мистицизъм, той да стане закрилник на Самуиловата резиденция, на околните земи, както и цялата българска държава.
Култът към Св. Ахил се разпространява сред преспанските българи и се запазва до наши дни, въпреки че мощите му отдавна са върнати в Лариса. Вероятно още през средновековието базиликата и целият остров получават неговото име. Всяка година на 15 май, когато се чества паметта на светеца, българите от околните села идвали при руините на базиликата и организирали голям събор.
И досега местните жители, потомци на преспански българи, почитат Св.Ахил като свой покровител. Те вярват, че светецът невидимо им помага в бедите и трудностите. Вярва се още, че ако на мястото, където са били мощите му, дойдат и се помолят бездетни жени, те ще се сдобият с рожба. "Ако Св.Ахил им даде дете, разказват хората от острова, независимо колко далече живеят родителите, идват да го кръстят тук - сред руините на старата църква."
Няколко години след като мощите на Св.Ахил са донесени в Преспа строената от княз Борис базилика на острова е разширена и преустроена от цар Самуил, за да задоволи богослужебните нужди на българския патриарх. Запазените руини са именно от това време...
Когато през 971 г. Византия завладява източните предели на българската държава и столицата Велики Преслав, патриархът е принуден да търси спасение в западните части на царството. Така центърът на българската църква за кратко време се установява последователно в Средец (дн. София), Мъглен (дн. с.Мегленон), Воден (дн. Едеса), Преспа и най-накрая - Охрид.
Когато в края на Х в. в Преспа идва българският патриарх, базиликата на острова в Малкото преспанско езеро е издигната в ранг на най-главната църква в българското царство и става патриаршески катедрален храм. Върху олтарната й стена с пурпурна боя са били изписани имената на 18 митрополитски центрове в диоцеза на българската църква по време на Първото царство. Под всеки надпис е бил престолът на съответния митрополит, а в средата е седял българският патриарх - когато тук са провеждани църковни събори.
Като владетелска резиденция и средище на българския патриарх на острова е кипял интензивен духовен живот. За него напомнят руините на стари църкви - единствено те са оцелели от Самуилово време.
Местно предание разказва, че тогава мястото било свято и имало 11 църкви. "И затова се казва, че на това място не трябва да има повече от 11 къщи. Не трябва къщите да са повече от църквите, за да остане мястото свято" - разказва една от местните жени Вера Парашкевопулос. Нейният съпруг Коста е от стария местен род Петковци. Но когато гърците променили името на рода, фамилията станала Парашкевопулос.
В района на двете преспански езера са се намирали родовите владения на комит Никола, който заедно с четиримата си сина - Давид, Мойсей, Аарон и Самуил, възглавява съпротивата на българите срещу Византия. Затова още преди да бъде коронясан за цар, Самуил установява тук една от своите резиденции. Заобиколено от величествени планини, мястото изглежда сурово, но добре защитено. Когато човек се намира на острова, има чувството, че над него е само Бог, който държи това място в дланите си. Спокойните води на езерото и тишината наоколо изпълват душата с усещане за вечност, с усещането за онази хармония и сигурност, които са изпълвали първите хора при Сътворението.
Хронистите разказват, че тук, на о-в "Св.Ахил", се намирал любимият дворец на владетеля.
Самуил често обичал да идва тук, намирайки покой след тежки битки и бляскави победи.
В нашата история са редки случаите, в които владетелска резиденция се намира на остров сред езеро. Изградената върху труднодостъпен остров Преспа била един затворен град, в който достъп имали само владетелят, аристокрацията и висшето духовенство. Макар да не са запазени исторически свидетелства как е изглеждала любимата резиденция на Самуил, може да се предположи, че преспанският дворец вероятно се е издигал на най-високата част на острова, която местните хора наричат "Калето" или "Градището".
Дали целият хълм е бил обграден от една крепостна стена или е имало няколко укрепени части, може само да се гадае. Eдинствената връзка със сушата е била ивица земя, насипана върху най-плитката част на езерото, защитена с каменни стени. Този път отдавна е под водата, но над него в края на ХХ в. е изграден понтонен мост, който води до малко рибарско селище с няколко къщи и малък хотел.
В подножието на хълма "Калето" през ХVІ в. е издигнат манастирът "Света Богородица Порфирна", от който сега е останала само църквата. Подобно название на Божията майка е рядко срещано. Тя е изографисана с наметало в порфирен или пурпурен цвят, който е символ на владетелската власт. Православието почита Богородица като небесна царица и покровителка на престолните градове. Запазената църква от ХVІ в. може би е била издигната на мястото на царски храм, който Самуил построява близо от своите дворци и го посвещава на Света Богородица Порфирна. За да закриля Божията майка, резиденцията на българския владетел…
Защитена от природата и изолирана от околния свят, Самуиловата резиденция олицетворява драмата на времето, в което е съградена. Тогава настъпвал залезът на Първото българско царство. Сред труднодостъпните планини на Охрид и Преспа Самуил сякаш искал да запази от напора на Византия последните отблясъци на българската държава...И останал завинаги по тези места. Няколко дни, след като на 6 октомври 1014 г. Самуил умира при вида на своите 15 хиляди ослепени войници, той е погребан в преспанската базилика "Св.Ахил".
Когато в средата на ХХ в. на това място започват разкопки, археолозите откриват не само скелета на владетеля и гроба на неговия син цар Гаврил Радомир, но и останките на още 300 души, погребани около базиликата. Местните жители вярват, че това са телата на част от ослепените Самуилови войници, погребани редом с владетеля си и останали тук като вечни стражи, за да закрилят техните души острова...
|
|
