|
|
|
| 09 Юни 12, 21:37
/ Автор: Автор: Ваня Ефтимова
|
| Като Дисниленд, само че замъците са истински |
|
Ротенбург - романтичният средновековен град в Бавария с пейзаж като от коледна картичка, всъщност е място, пълно с противоречия. Уж времето тук е спряло някъде през XVII век, но като никъде другаде човек може да анализира глобализацията с всичките й положителни и отрицателни лица.
Вгледан в миналото си, Ротенбург привлича тълпи от млади хора от цял свят, а не може да задържи собствените си 20-годишни. Зад изписаните фасади на града, известни от Токио до Флорида, се крият много повече истории от тези, описани в туристическите пътеводители.
Ротенбург об дер Таубер, както е цялото му име, се намира в Южна Германия, провинция Бавария, на 80 км от Нюрнберг. Той е мястото, което всеки турист, тръгнал из федералната република, неизбежно посещaва. Годишно почти два милиона души обикалят градчето с големина на центъра на София от НДК до ЦУМ и от Университета до Сердика. Истинско масово стълпотворение, сполучливо описано от една посетителка като "Дисниленд, където обаче замъците са истински".
Не много оригиналното обяснение за названието на града е, че идва от rot - червено, заради ярките керемидени покриви, които единствени се виждат отдaлеч зад високите крепостни стени, a допълнителната част - защото е кацнал на брега на река Таубер. Всъщност днес може и изпитвате затруднения да го намерите на картата, през ранното Средновековие е бил вторият по големина германски град
Във времената когато Мюнхен и Берлин всъщност са били малко по-големи села, в Ротенбург са живели 6 хил. души.
Нещата не са се променили кой знае колко за осем века, няколко нови квартала и една индустриална зона по-късно - в Ротенбург днес живеят 12 хил. души. От края на Трийсетгодишната война градът се намира в онова приказно състояние, описано в "Спящата красавица", където не само принцесата сънува, но и целият дворец заедно с нея.
През 1631 г. в хода на кървавата религиозна война, опустошила Централна Европа, протестантският Ротенбург е завладян от армията на генерал граф Фон Тили, един от най-жестоките предводители на Католическата лига, разрушил преди това Магдебург. Около спaсяването от подобна съдба се носи легендата за впечатляващото изпиване на 3 1/4 литра вино на един дъх от жертвоготовен местен гражданин, поставено като условие от граф Фон Тили. Но това е по-скоро история, измислена няколко деcетилетия по-късно, а днес привличащa още по-големи тълпи туристи и рекламираща местната винарска продукция. По време на Трийсетгодишната война на католическата армия просто й е трябвало крепост, където да настани гарнизон, и затова Ротенбург е бил запазен.
Двайсет години по-късно, през 1650, с напускането на последния недолюбван окупационен войник изчезва и всякаква следа от стратегическо значение, която някога Ротенбург е имал. Така няколко века нищо не се променя, не се строят и нови сгради.
Чак до началото на ХХ век времето спира, до появата на първите богати американци. Те откриват Ротенбург като мястото, отговарящо на приказните им представи ала Братя Грим за Германия. Градът е прототипът за царството във филма на Дисни "Снежанка и седемте джуджета", също и за германския павилион в Дисниленд. Което привлича още повече туристи в оригиналната кулиса.
Глобализацията е голямата печалба, но може би и нещастието на Ротенбург.
Градът избягва разрушението по време на Втората световна война, защото американският генерал Мaклой си спомнил за възторжените разкази на мaйка си. И досега презокеанските гости заедно с тези от Япония съставляват половината от всички туристи. Всъщност до Втората световна война много германски градове ca изглеждали като непокътнати от Средновековието насам, сега само този може да се похвали, че напълно е запазил оригиналния си вид.
Само че глобализацията, причината за днешното благоденствие на Ротенбург, малко по малко изяжда и най-ценното на този град - автентичността му. При това не става дума за това, че някои от нощните стражи говорят японски или че част от магазините приемат да се плаща в долари, а други правят даже немислимото в Бавария - да отварят в неделя, въпреки че непрекъснато стоят нащрек, да не би да мине пешеходната полиция. Това са къде парадоксални, къде забавни, a всъщност удобни за ползващите ги проявления на глобализацията.
Натискът на света отвън малко по-малко, но необратимо променя вида на града. Конюшнитe и оборитe до крепостната стена, допреди няколко години ползвани по предназначение от местните, стават вече на хоcтели и барове. Зад китните фасади с мушкато вече се подават китайски и мексикански ресторанти с обяснението, че туристите ги искали. На това човек може само да че чуди що за хора са тези, дошли от хиляди километри да видят средновековните зидове, но не могат да изтраят до съседния град за едно бурито. И естествено магазините за сувенири, които в преобладаващ далекоизточен вариант още стоят пред крепостната врата. Вътре в самия град се продават само оригинални произведения на занаятчийското майсторство, но на десеторна цена. Не е нужно човек да е оракул, за да предвиди, че тези вътре няма да издържат дълго на тези отвън. Някой ден Ротенбург зад крепостните стени ще престане да бъде истински град с реално живеещи в него, което прави голяма част от чара му, а ще стане просто Дисниленд.
Но дотогава, ако човек се държи настрана от магазините за сувенири, а за сметка на това се посвети на оригиналната местна кухня и, естествено, на музеите, пътуването ще си е струвало. Тогава например в Музея за средновековна криминология известен повече като Музея на мъченията заради впечатляващата сбирка в подземния етаж от настръхващи кожата уреди, ще открие неочаквано съвсем актуални идеи.
Например обяснението, че в средните векове са използвали мъченията за изваждане на бял свят на истината просто защото самата криминология не е била достатъчно развита, хората не са знаели как да събират повече доказателства или често са търсели най-лесния път за приключване на делото. На човек в такъв момент му се иска на излизане от музея това обяснение, напечатано на листче с дебели букви, да бъде давано на всеки посетител. За да го препрочита следващия път, когато разни борци против тероризма обясняват по телевизията, че трябва да бъдат допуснати малко притискания и изтезания, защото иначе нямало как да събeрат ценна информация.
Вгледан в миналото си, Ротенбург някак си пропуска настоящето. Пълен е с млади хора, но такива с раници на гърба си, които след няколко дни и няколко часа тръгват към следващото място. Градът видимо застарява и това е голямата болка на повечето местни хора - децата им, научили добър английски покрай ордите туристи, напускат, щом вземат матурата. Той има проблема на повечето подобни градове - ако нещо се случва, то то е заради туристите.Но всички се връщат заради ваканциите, обяснява възрастна дама в пекарната. Като туристите, повечето все някога пак идват в Ротенбург. Ако са били тук на сватбено пътешествие, задължително ще минат още веднъж за златната сватба.
|
|
