|
|
|
| 10 Юни 12, 18:43
/ Автор: Лора Стаматис
|
| Градчето Батъл близо до Английския канал |
|
За една историческа възстановка в Батъл и приликите с рокерски събор.
В градчето Батъл близо до Английския канал (както англичаните наричат тяхната страна на Ла Манша) времето сякаш е спряло. Или по-скоро - измерва се с едно събитие отпреди близо хиляда години – битката от 1066, обърнала английската история завинаги.
Тогава в борба за престола дук Уилям от Нормандия побеждава крал Харолд II и завладява Англия.
Всяка година на 14 октомври битката се разиграва отново, акар за жалост на англичаните победителят да е все един и същ.
Една битка, два града
Това е може би градът с най-тъжното име. Не само защото го дължи на едно от най-кръвопролитните събития, поне в английската история. Въпреки че е изграден на мястото на сраженията от 1066 г. и вечно ще пази спомена за случилото се, Батъл (от англ. битка) е донякъде пренебрегнат от историята.
Битката, разиграла се на негова територия, е известна като битката край Хейстингс – градче, намиращо се на около десетина километра на юг. Там се предполага, че се е групирала нормандската войска на Уилям след преминаването й на Ла Манша. В Хейстингс те издигат преносимо дървено укрепление, превърнато по-късно в истинска крепост, чиито останки могат да се видят и днес.
На всичкото отгоре датата на битката – 14 октомври, е празник на градчето Хейстингс, а не на Батъл.
Въпреки всичко това Батъл си остава истинско историческо градче - тук скокът назад във времето се случва веднага след като подминеш пътната табела.
Първото, което се изпречва пред погледа ми, е главната порта на абатството. А зад нея започва… срещата с историята.
Да се върнеш в миналото
Навсякъде по пътя срещам облечени в средновековни дрехи мъже, жени, дори деца, които спокойно разхождат самочувствието си на герои от миналото. Толкова са автентични - дори косите и брадите на мъжете са "старинни". Напомнят ми за събор на рокери. С тази разлика, че вместо тесни кожени дрехи са навлекли бойни доспехи. А и моторите са заменени с коне.
Имам късмета да се намирам в Батъл на 14 октомври – деня, в който паметната битка е пресъздавана в пълния й блясък. И през ум не ми е минавало обаче, че сблъсъкът ми с най-одумваната част от английската история буквално ще ме потопи в нея.
"Тази работа е доста изпотителна", пъшка млад "саксонец" под тежката си ризница, докато се разминаваме по едно от възвишенията. Дарявам го с най-състрадателното си изражение, примесено с доза симпатия, и продължавам напред.
По-късно ще разбера, че повечето от днешните герои не са професионални актьори, нито статистици, участващи в шоуто срещу заплащане. Те просто обичат историята и изпитват удоволствие да живеят като предците си, макар и за ден-два.
Сред тях откривам студенти, пожарникари, военни, адвокати, лекари, дори учител по история. Дошли са от всички краища на света – освен англичани и французи има американци, чехи, скандинавци. За двата дена, докато траят празненствата, са издигнали средновековен палатков лагер, в който абсолютно всичко е като на рисунка отпреди 1000 години. Познанията им за живота през Средновековието са толкова прецизни, че дрехите, с които са облечени, палатките, в които живеят, сечивата, с които си служат, и храната, която ядат, са изпипани до последния детайл. Илюзията за връщане във времето е пълна.
Почит към един крал
До началото на битката остават още няколко часа. Затова, след като съм видяла отблизо "селището", решавам да разгледам по-подробно и абатството.
Сражението през 1066 г. е толкова опустошително, че тогавашният папа нарежда на новия владетел на Англия Уилям да построи абатство за изкупление на хилядите избити тук воини. По-късно около него се разраства и селището, носещо името Батъл.
Любопитно ми е да разбера, че след като дълго време са били частна собственост, руините, останали от абатството, са закупени от държавата през 1976 г. Оттогава за тях се грижи организацията "Английско наследство" (English Heritage), която ги е превърнала в туристическа атракция.
Малка паметна плоча в двора обозначава мястото, на което се предполага, че е паднал пронизан в боя крал Харолд. И днес е отрупана със свежи цветя и трогващи послания. Едно от тях гласи: "В памет на крал Харолд, вечния пазител на крайбрежието и морето". Англичаните, изглежда, никога няма да се примирят с победата на Уилям Завоевателя. Което не им пречи да честват именно тази битка и да признават, че е изиграла решаваща роля за формирането им като нация.
Нежна мелодия, разнасяща се от една от залите, ме повежда към невероятен концерт. Присъствам на изпълнение на популярното дуо "Обоа", специализирало се в представяне на историческа музика. Пеят, акомпанирайки си на старинни инструменти, някои наподобяващи цитра и кларнет. А облеклото им е изцяло в тон с епохата, която пресъздават.
Битка с предизвестен край
Батъл далеч не е единственото място, на което се извършват исторически възстановки. Но със сигурност е едно от най-посещаваните. За огромния брой зрители организаторите са се постарали да осигурят най-разнообразни развлечения.
Има демонстрация със соколи и други бойни птици, отглеждани масово от някогашните благородници, състезание по стрелба с лък или възможност да станеш крал за един ден.
А от средновековния панаир, който неизменно съпътства подобни прояви, можете да се сдобиете дори с пълно рицарско оборудване. Пред очите ми занаятчии, сякаш прескочили за кратко от Средновековието, коват, изчукват и гравират всичко необходимо за следващите кандидат-любители на историята, престрашили се да се върнат в миналото.
По оглушителните възгласи разбирам, че битката започва. Въпреки че краят е добре известен, възстановката е толкова зрелищна, че успява да прикове погледите на всички присъстващи. Десетки конници, стрелци и пехотинци в продължение на час пресъздават сблъсъка между нормандци и англосаксонци на истинското място на събитието. За да участват, всички те е трябвало да покрият редица изисквания – да притежават автентични костюми и въоръжение, което при това да е напълно безопасно, както и да владеят стрелба с копие и лък или езда.
Това едва ли представлява особена трудност за част от тях, след като ставам свидетел как дори малки деца преподават уроци по майсторско боравене с лък на ентусиазирани зрители.
Всъщност децата са значителна част от присъстващите – и като зрители, и като участници.
А урокът по история, който ще получат тук, със сигурност ще бъде запомнен.
|
|
