|
|
|
| 24 Юни 12, 22:55
/ Автор: Радослав Райков Дневник.bg
|
| Роденият от морето Кадис |
|
Кадис е най-старият европейски град, основан от финикийците през 1100 г. пр. н.е. Разположен е на атлантическото крайбрежие на Андалусия в Испания. Мястото привлича туристите не само с 10-километровата плажна ивица и прославените изпълнители на фламенго, а и с кухнята си. Ако попаднете тук, задължително трябва да се включите в някой от
гастрономическите турове,
които предлагат местните компании. Гостите ще се насладят на най-вкусната риба тон в света. Така поне пише в рекламите брошури. Но подобно твърдение не е преувеличено; тайната се крие в древната практика на улова й. Тя е изобретена от финикийците и впоследствие е била съхранена и от католиците.
Според този метод рибата се лови през април. Тогава всяка година рибата тон пресича Гибралтарския пролив, за да хвърли хайвера си в Средиземно море. Именно през пролетта тя е най-вкусна, а местните рибари използват миграцията, за да я хванат във фуниеобразните си мрежи. Този метод е известен като almadraba.
Почти всички ресторанти в областта предлагат ястия на основата на риба тон. Най-известните специалитети са atun encebollado, риба тон в лучен компот, сочното morrillo и печената – la plancha. Най-добре готвят morrillo в ресторантчето La Parada cafe в Бородат. Заведоха ни там, а интериорът му е решен в старовремски стил. Рибата се приготвя на пещ, на дървени въглища и не става нито прекалено мазна, нито прекалено суха.
По принцип
навсякъде в Кадис рибата е прясна
и приготвена така, че да се запази истинския й аромат. Сдружението на местните рибари Conil дори е въвело специални маркировки, удостоверяващи, че рибата е обработена внимателно и времето между улова и донасянето й в ресторанта не надвишава 4 часа, осведоми ни местния екскурзовод и ни призова да потърсим маркировката, за да се уверим, че рибата, която ни предложиха, спада към т.нар. "добра" риба.
Докато се наслаждавахме на чудесно приготвеното ястие, Санчо ни разказваше за т.нар. garum. Днес малцина знаят какво в действителност представлява той. Tова е специален сос, който в древността приготвяли от рибните вътрешности. Използвали го като подправка, която дори се експортирала в Римската империя като рядък и скъп деликатес. Повечето експерти обаче смятат, че вкусът и мирисът на garum може да се стори ужасен на мнозина. В градчето Bolonia могат да се видят останките от стара римска фабрика, където са приготвяли garum.
След рибата, която по принцип е лека храна, се преминава към по-тежките за приемане /и психически, и физически/ деликатеси. Тъй като в областта
Кадис свиневъдството също е важен и древен поминък, тук не по-малко известни са и
"кървавите" колбаси.
В имението, което посетихме, ни сервираха нарязана на тънки ивички сланина, подправена с червен пипер - manteca colora. Ако сте любител на подобни колбаси, значи ще ви допаднат и яденета като longaniza con tomate – "кървави" наденички с домат, lomo mechado - вид филе, и guiso de cuchino – пържено свинско.
Когато видяхме палачинките, решихме, че краят на гастрономическия тур е близо, но се оказа, че това е chiclana- местните палачинки с месо. Като плънка се използва кайма, сирене, риба тон, треска с орехи и дори консервирани захаросани плодове. За Страстната неделя тук се приготвя и специален вид баница - roscones. За нея в тестото се слагат мед, вино и бадеми.
Около Бородат честа гледка са стадата крави, които почиват лениво само на няколко метра от брега. Екскурзоводът ни обясни, че те са от вида retinto, чието червено, нежно и сочно месо е невероятно вкусно, въпреки ниското съдържание на мазнини.
Ако сте предприели първо гастрономическия тур, забравете да разгледате Кадис. Ако обаче първо сте имали благоразумието да се насладите на прелестите, които предлага този крайбрежен град, а след това сте се включили в някой от "чревоугодническите" обиколки, тогава сигурно сте разгледали стария град Casco Antigua. Новата част, известна като Puerta Tierra, свързва Кадис с континента. В нея, разбира се, присъстват и
многочислени ресторантчета, в които може да чуете прочутото фламенго;
Кадис има дълга и прославена традиция във фламенгото. Между многото звезди в този жанр родом от града е и легендарният Ел Камарон, както и днешните звезди Саро Барас, китаристът Маноло Санлукара и Нина Пастори. Фламенкото обаче не е единствената музика, която можете да чуете в Кадис. Най-различни стилове се носят по малките улички над града и безбройните заведения. Всяка година през февруари тук се провежда и музикален карнавал, който се конкурира с този в Рио де Жанейро.
На юг от Кадис се намира градчето Чиклана де ла Фронтера. Тук ще се докоснете до атмосферата на типичните испански бели селца. Ако имате късмета да се в Чиклана събота сутрин, не пропускайте да се потопите в атмосферата на неговия пазар Calle de la plaza. В непосредствена близост е и църквата "Сан Телмо", която датира от 1783 г. Няколко крачки по-нататък ще попаднете пък на закрития му пазар. По неговите маси се предлагат риба от залива Кадис, зеленчуци от La Janda и сочното свинско chicharrones.Ако се гмурнете по страничните на пазара улички, може да откриете и старинни винени изби, в чиято хладина ще ви предложат чаша от традиционното вино "херес".
Най-известната "забележителност" на Кадис, десеткилометровата й плажна ивица, включва известните плажове "Ла Калета", "Санта Мария", "Викторио" и др. На тях на туристите се предлага изобилие от евтини водни спортове. Тук, разбира се, най-популярни са сърфинга и кайтинга. На юг от Кадис, между градовете Чиклана и Тарифа е
Меката на сърфистите.
Причината са силните източни ветрове, които прорязват Гибралтарския пролив, превърнали това място в най-известния прибой в света и затова едно от най-предпочитаните от сърфистите места, на което да опитат своите умения и здравината на дъската си.
След солидното хапване и чашата вино, изтягането на плажа, позлатяван от последните слънчеви лъчи, които плетат сребърна паяжина по бурното море, а върху белите гребени на вълните му се стрелкат като родени от пяната неясни фигури, е най-добрият завършек на поредния ден в Кадис.
|
|
