|
|
|
| 16 Октомври 12, 14:17
/ Автор: Радослав Райков
|
| Калабрия – църкви и чудовища |
|
Калабрия е огромен полуостров, заемащ върха на италианския ботуш. Мястото е малко рекламирано у нас, но пък самите италианци го препоръчват като евтина морска почивка. Понеже областта е най-южната точка на Италия, през летните месеци е доста горещо, но септември и октомври са идеални за морски отдих там.
До Реджо ди Калабрия може да се стигне със самолет, но пътуването от България е с прекачване и отнема 6-9 часа. За тези, които избират пътуването с кола като разстоянието София - Реджо ди Калабрия (най-отдалечената точка на областта) е около 2 300 км. По-кратък е пътят през Гърция и Албания, откъдето се взема ферибот до Бриндизи или Бари.
Морското крайбрежие на Калабрия, което на изток и юг се мие от водите на Йонийско море, а на запад от Тиренско море, е с дължина 800 км. При това 90% от него е заето от планински и хълмисти местности. В планинския масив е разположен националният парк Полино, богат на уникална растителност и животински свят. Безоблачните дни в страната са значително повече от средните за Италия. Ежегодната норма на валежите се движи в границите от 600 до 800 мм годишно и дори и в горите не надвишава 1000 мм за година. Близостта до морето е породила уникален растителен свят в региона. В националните паркове в планините Сила и Аспромонте са се съхранили видове, практически
изчезнали в Европа.
Цитрусовите растения са основна селскостопанска култура и тук е единственото място в Европа, където се отглеждат лимоните от вида Cedro, които греят като коледни топки, окичили ниските, симпатични дръвченца, надникващи иззад оградите покрай пътя.
Съвсем отскоро град Катандзаро е столица на Калабрия. Преди това столица на областта е бил курортът Реджо ди Калабрия, който и днес неофициално си остава столица на региона между местните. А иначе в Калабрия има около 410 градчета и селца.
Реджо ди Калабрия е най-старият и голям град на района. Разположен е на самия връх на ботуша, на пролива между Италия и Сицилия. Известен е с невероятното си панорамно крайбрежие, ботаническите си градини, изникнали между зданията в стил арт нуво и многобройните си катедрали, някои от тях доста внушителни. Градът има 3000-годишна история и за туристите интерес представляват старият замък Арагониан и Националният музей "Велика Гърция". Последният е дал подслон на две уникални статуи, едната известна като "Войните от Риаче", а другата е бронзовата глава с името "Философа от Портичело". В действителност
и днес в Калабрия все още живеят доста гърци,
заселили се по тези места още в древността. Многобройното гръцко население колонизира Италия и Сицилия през VІІІ в. пр. н. е. През онази епоха в Калабрия са основани гръцките колонии Ригион (днешният Реджо ди Калабрия), Тарас (Таранто), Варион (Бари), Врундисион (Бриндизи), Елисеферии Локри, Кротон, Сиварис и др. Калабрия е областта в Италия, която по своята география и околна среда привлича повече от всяка друга в Гърция. Големият градски център в древността Турии е бил проектиран от прочутия Иподам Милетски и в него е погребан най-големият историк на древността Херодот. Питагор също се е подвизавал по тези места, като е допринесъл доста за развитието на знанието и за школата си в Кротон. И днес сред руините на древния град може да видите "трибуната на Питагор", откъдето великият математик проповядвал теориите си.
Другата перла на виолетовото крайбрежие на Тиренско море е Сцила. Името на градчето в превод означава "синчец". Местните го наричат още Шила. Мястото предлага прекрасна панорама и древни, религиозни традиции. Според Омир в това живописно кътче едно време се намирала пещерата, обитавана от
многокракото чудовище Харибда,
страшилището за мореплавателите. По три пъти на ден то поглъщало и изхвърляло тесния пролив. Местните хора твърдят, че при бурно море и днес се чува страховитият вик на чудовището. Много посещавано от курортистите е и градчето Тропея, също разположено на брега на Тиренско море. Но добри хотели могат да се намерят и на йонийското крайбрежие в Сидерно. Герас, близо до Локри, е красив средновековен град, изпълнен със замъци и стари църкви.
Таранто също е живописен курорт на брега на Йонийско море. Именно на този град е кръстен прочутият италиански танц "тарантела пицика", идващ от италианския глагол "пицикаре" – "ощипвам", "ужилвам". В действителност става дума за вид ритуално "излекуване"
чрез ухапване от паяк от вида тарантула,
откъдето идва и името на град Таранто. Болният бил "лекуван" под звуците на тарантелата. Специални музиканти-лечители отивали в дома на страдащия. Под звуците на музиката болният получавал гърч и започвал лудешки танц, имитирайки движенията на паяка. Ритъмът на танца ставал все по-бърз и отсечен, за да може ухапаният от паяка да се изпоти обилно и да изкара излишната отровата от тялото си.
Падайки накрая омаломощен на земята, той бил излекуван, защото тялото му поело колкото се нуждаело от отровата, за да унищожи вирусите или микробите. Подобен хореографски цикъл можел да трае до два дни, чрез многократни ухапвания. Днес тези ритуали вече не могат да се видят, но местните още честват официално 29 юни, празникът на апостол Павел, пазител на ухапаните от отровния паяк.
|
|
